Hogwarts // a bg role play forum

you.

Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search

Latest topics
» Моргана Лафайет
Пет Яну 06, 2012 9:35 am by Моргана Лафайет

» Джефри Дийн
Нед Яну 01, 2012 12:41 pm by Katherinna Zechlos

» Александра Спенсър
Нед Яну 01, 2012 12:39 pm by Katherinna Zechlos

» Елиша Грейв
Нед Яну 01, 2012 12:35 pm by Katherinna Zechlos

» Катерина Зеклос
Нед Яну 01, 2012 12:34 pm by Katherinna Zechlos

» По училищните въпроси...
Нед Яну 01, 2012 11:59 am by Katherinna Zechlos

» Нужната стая
Съб Дек 31, 2011 11:30 am by Katherinna Zechlos

» Съобщения; обяви
Съб Дек 31, 2011 11:25 am by Katherinna Zechlos

» Относно героите
Чет Дек 29, 2011 4:26 pm by Katherinna Zechlos

Affiliates

You are not connected. Please login or register

РП? Ряпа и папая? Редки папагали? Редовно пада?

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Katherinna Zechlos

avatar
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
Като оставим на страна малоумното заглавие, ще бъда много сериозна.
Това значи, отворете си очите и четете внимателно, защото с вас "ще се наказваме" и "ще видите вий кон боб яде ли". (ъъ, гледам един много як филм, съжалявам)

Много потребители, не специално на този форум, но пък на други, се регистрират с идеята, че РП играта звучи примамливо и интересно. За жалост едно 50 процента от тях не си правят труда да разберат какво, (аджеба) за бога, е това Ролева игра, оплескват всичко, създават грандиозен скандал и накрая напускат.
Това е най-лошият случай, който ще се опитаме да избегнем.
За да не изглеждате глупаво, прочетете онова, което искам да ви кажа, дори ако сте убедени, че вече разбирате какво е това Ролева игра. Най-малкото, можете да откриете нещо, което не знаете.
( И, да, имам самочувствието да знам в нещо повече от вас по този въпрос. И, да, самочувствието ми си има покритие. Мога да ръся големи простотии, но от някои неща разбирам. В частност, дългокоси момчета, поезия, проза, ролеви игри и черен молив за очи. Хаха. )

Като за начало, може ли някой да ми каже какво е това РП? А, оставете, вижда се, че няма кой. РП или още Roll Play, Ролева игра или казано с простички думи "игра по роли", е почти същото като Sims 2 например, но със съществената разлика, че в случая не "играеш", а пишеш. Това, че пишеш за даден герой не е същото като да пишеш от името му. Възможно е да описваш обстановката от първо лице ед. ч. или от трето лице ед. ч. (но за това после, още не сме на това ниво)
Какво трябва да имаме за да напишем един хубав рол плей пост?
1. Пръсти. Не подценявайте важността на крайниците, не знаете колко трудно се пише с нос.
2. Герой. Относно героите можете да прочетете по-подробно в темата в съответният раздел.
3. Желание. Без желание нищо не става, никой няма да ви кара насила да пишете.
4. Концентрация. Разсеяни писатели, разсеяни постове, а после се чудим защо героят на едно място е Хари, а на друго е Питър?
5. Талант. Не особено голям, ако имате гореизброените четири точки (като, повтарям, най-важното са пръстите!), но все пак по-добре е да го има. Все пак, ако се страете и без голям талант ще се получи.

Как се пише хубав РП пост, все пак? Добре, личи си, че сте нетърпеливи да започнете. Това хем е хубаво, хем лошо. Ето ви няколко насоки като за начало:
1. Разпределили сте се, направили сте си герой, какво следва сега. Ами, всъщност нищо. Първо и много важно правило за РП играча: преди да пишете, следете какво правят другите. Така можете да прецените къде да се включите. Запомнете, че тъй като започвате трета година се познавате с повечето хора. Тоест, не ни минават някакви неочаквани запознанства. По-добре първо прегледайте примерни РП постове (има си тема за това), напишете своят (вижте изискванията по-горе, както и съветите след този) и тогава решете къде все пак ви се пише. В повечето форуми ви съвестват да започнете от Общата стая на домът ви или пък Голямата зала. Е, аз няма да го правя. Преценете сами, намерете си другарче и т.н.
2. Как да започна? Обикновено това е по-трудната част. Особено в примерният пост. В този пост, както знаете, описвате как са минали трите (или петте, в случаят с префектите, или колкото там години сте изкарали в Хогуортс) години преди да започне разказа ви. Желателно е да сте изчерпателни във всички случили се събития. Вижте историята на НАШИЯТ Хогуортс (Сюжет-а, с други думи, има си тема и за това), ако обичате, за да добиете някаква представа. Започнете с първият си ден. Как се е почувствал героят ви? Развълнуван? Натъжен? Весел? Липсвало ли му е семейството му? Старайте се да използвате разнообразни изречения.
Стана ли ви ясно горе-долу как трябва да изглежда? Напишете каквото ви хрумне. Колкото повече напишете, толкова по-добре. Важното е да е смислено, лишено от милион и една правописни грешки (на всеки се случва да допусне една-две, не се стягайте за толкова) и написано със стил.

Рандъм съвети относно писането:
- Колкото повече, толкова повече важи само ако има някакво съдържание в думите ви.
- Четете какво пише преди вашият пост.
- По възможност се уговаряйте какво ще пишете предварително, за да няма неточности.
- Избягвайте суперлативи относно героят си - най-красивият, най-бързият, дрън-дрън.
- Избягвайте огромното количество прилагателни в едно изречение. Могат да го направят да изглежда глупаво.
(Пример: Кристен имаше дълга права лъскава руса блестяща красива коса.)
- Използвайте синоними. Кристен - детето - жената - момичето - тя - чернокоската - блондинката - Точица - Мъничка - Дребно - девойката...

Това е от мен за сега. Запазвам си правото да редактирам и допълвам. Когато това стане, ще ви оведомя.

~ Katherinna Zechlos; Site Admin; Префект на дом Слидерлин; или на кръсо казано " the big boss ".

EDIT 1:

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО.
Напоследък във форумите се е зародила тенденцията в постовете на даден играч да се говори само за неговият герой. Това е скучно. Първо, проверете в която искате книга - геройте разговарят т.е. разменят си реплики. Единият казва нещо, другият замълчава или отговаря.
Стига да не убивате чужд герой, можете да го карате да прави почти всичко друго - да стане, да отвори вратата, да млъкне, да ви каже нещо остроумно.

Ето пример как би трябвало да изглеждат два последователни рп поста:

Susan Deschain. написа:На трите им ставаше навик да си шушукат в кръг в тъмния ъгъл на някой коридор.. И това може и да поддържаше репутациите на Лин и Вероника, че са клюкарки, но за Сюзан беше като нож в гърба. Много добре знаеше какво ще стане, ако продължават така, и наистина нямаше желание да губи доверието и приятелството на другите дампири, които я намираха за адски симпатична..
- Аз изчезвам, принцеси. - След това изимитира нескопосан реверанс и заподскача като балеринка към стълбите.
Трябваше й кафе и евентуално нещо за ядене, но това можеше и да го пропусне. Шансовете столовата да беше отворена и наистина да имаше нещо годно за консумация вътре бяха.. почти нулеви. Така че.. единственият начин беше да проникне в стаичката за отмора на обучаващите дампири.
- Мамка му, мамка му, мамка му.. - Вратата беше отворена, вътре беше тъмно и тихо и адски миришеше на кафе. Прекрасно, бленувано, черно горчиво кафе. И понички? Не. Само кафето. - Имам някакъв самоконтрол, все пак..
Открехна още малко вратата, промъкна се вътре напръсти, ориентира се до каната с кафе и взе една от чашите на сушилката. След това го наля и не изчака да изстине. Горещо. Нямаше да си чувства езика няколко часа, но си заслужаваше.
- Госпожице.. Мисля, че си взела моята чаша.
Седеше там, в тъмното, да един от кожените дивани, с ехидна усмивчица и рошава коса. Ръцете му бяха скръстени върху гърдите, така че мускулите се очертаваха още по ясно. После стана, изправи се във внушителните си приблизително два метра и тръгна към нея. Взе чашата от ръцете й, хвана я за рамото и започна да я води навътре.
- Ам.. Съжалявам за чашата, господин Валънтайн.. Аз просто бях адски.. изтощена и.. имах нужда от кафе, а.. столовата е затворена и.. - дишането й беше толкова учестено, че едва произнасяше думите.
- Знаеш, че е забранено, нали? Да влизаш тук?
- Да. Да, знам.
- Ще трябва да бъдеш.. хм.. наказана.
Думите й заседнаха на гърлото, емоциите забушуваха в главата й. Наказана? От него? О, благословено кафе. Вдигна глава, за да го погледне, и видя едно от онези изражения, които подсказваха, че човекът искрено се забавлява от ситуацията. Продължи да я води през тъмното помещение, едната ръка на кръста й. После стигнаха до една врата, която водеше до тъмен коридор с много картини по стените..
- Този коридор ми се познат..
- Няма как да не ти е познат.. Отиваме при директорката.
Тогава се сепна. Той наистина смяташе да я заведе, за да я накажат. А не.. да я накаже сам. Гръм и мълнии.
- Имам ли право на едно телефонно обаждане? - Опита се да звучи забавна, но никак не й се струваше забавно да я накажат още първия ден. Когато Джейс кимна насреща й, тя грабна телефона си и набра Вероника. - Спешно е. Пред кабинета на директорката.. Сгафих.
Вероника Ротън написа:Разбира се, само от Сюзан можеше да се очаква да се забърка в неприятност докато се опитва да пие кафе. Това окончателно потвърждаваше хипотезата, че на нея нещо не й е наред.
- Добре. Как стана?
Стараеше се да звучи сериозно, но всъщност цялото това нещо я забавляваше.
- Да. Просто влезох да пия кафе. Не е престъпление - Сюз почти се тросна.
Разбира се, не беше нарочно. Просто да я накажат заради това щеше да бъде адски тъпо.
- Всъщност, престъпление е, понеже си нямала право да си там.
Разбра се, помисли си, Джейс е могъл да си затвори очите, но явно бе му доставило удоволствие. Тя завъртя очи, като по навик. Трябваше да измъкне Сюзан. Ако я накажеха сигурно нямаше да й позволят да излиза или нещо подобно. А това щеше да бъде страхотен кошмар.
- Добре. Ще говорим заедно с директорката.

Кабинета беше просторен, но въздухът имаше някакъв особен мирис. Знам какво е, помисли си Вероника, мирисът на наказание. Всеки, озовал се в този кабинет, се чувстваше като осъден на смърт чрез обезглавяване. Като че ли самото бясто беше заредено с нерви, които се предаваха по сететителите.
Директор Зеклос стоеше с гръб към тях, но когато вратата изтропа, се обърна. Очите й се присвиха, когато видя Сюзан.
- Госпожице Дисчейн. Срещаме се отново.
- Сигурно няма да ви е последната среща - промърмори Джейс.
Вероника подтисна импулса да се обърне и да го срита в стомаха. Въпреки всичко, вероятно беше прав. Разбира се. Ставаше въпрос за Джейс Валънтайн все пак. Сюзан не каза нищо.
- Нарушили сте поредното училищно правило, което...
Заформяше се поредната дълга реч. Зеклос дори не ги гледаше. Сюзан хвърли многозначителен поглед на Вероника. Добре, помисли си тя, сега е времето да влезна в роля.
Пристъпи напред и се вгледа в директорката с най-невинния си възможен поглед.
- Госпожо Зеклос? Извинете, че ви прекъсвам.
Гласът й звучеше като кадифе, напълно нежен, като че ли решеше косите на дъщеря си, а не говореше с директорката.
- Сюзан няма вина. Аз я изпратих спешно за кафе.
- Изобщо не е така - заяви Джейс с равен тон.
- Обвиняваш ме в лъжа?
Вероника рязко се извърна към него, като и тона и изражението й рязко се измениха.
- Виж какво. Ти си дампир, аз съм Озера. Ще мълчиш докато говоря.
Адската кучка, помисли си с известна насмешка Сюзан, но не го каза на глас. Продължаваше да се прави на примерна.
- Почувствах се зле. Наистина ми трябваше кафе.
А тонът й беше толкова истински. Очите й гледаха така умолително, че направо можеше да те заболи ако ги погледнеш. Невъзможно беше да лъже.

Ето ви малко информация, която изрових относно ролевите игри. ((:
Форумната ролева игра се развива от всички играчи (били те двама или десет), като всеки играч решава какво да прави със собствения си герой и до известна степен със чуждите герои. Играчите пишат постове, които могат да бъдат от от трето лице, ед. ч. (т.е. той, тя). Тези постове се наричат ролеви и всеки трябва да описва действията на героя си в продължение на няколко минути (около 5, примерно). По този начин давате шанс на човека, който играе роуплей с вас (защото е препоръчително да не играете сами) да реагира в конкретната ситуация. Не се пресилвайте с реакциите на чуждия герой, защото другия играч може да не иска да реагира по точно този конкретен начин. Или образно казано – не забравяйте, че не играете сами и че не можете сами да развиете цялата ситуация, да диктувате изцяло случая и останалите герои.


_________________



Дмитрий Беликов - Durmstrang // Véronique Moreau - Beauxbatons
Вижте профила на потребителя http://hogwartsbgrp.bulgarianforum.net

Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите