Hogwarts // a bg role play forum

you.

Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search

Latest topics
» Моргана Лафайет
Пет Яну 06, 2012 9:35 am by Моргана Лафайет

» Джефри Дийн
Нед Яну 01, 2012 12:41 pm by Katherinna Zechlos

» Александра Спенсър
Нед Яну 01, 2012 12:39 pm by Katherinna Zechlos

» Елиша Грейв
Нед Яну 01, 2012 12:35 pm by Katherinna Zechlos

» Катерина Зеклос
Нед Яну 01, 2012 12:34 pm by Katherinna Zechlos

» По училищните въпроси...
Нед Яну 01, 2012 11:59 am by Katherinna Zechlos

» Нужната стая
Съб Дек 31, 2011 11:30 am by Katherinna Zechlos

» Съобщения; обяви
Съб Дек 31, 2011 11:25 am by Katherinna Zechlos

» Относно героите
Чет Дек 29, 2011 4:26 pm by Katherinna Zechlos

Affiliates

You are not connected. Please login or register

Примерен РП пост

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Примерен РП пост on Вто Юли 05, 2011 5:39 am

Katherinna Zechlos

avatar
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..


Примерен рп пост - прави се от всички потребители. Имайки предвид, че всички започваме поне от трети курс, можете да ни разкажете нещо за тези три години в училище.

Пускам своя и тук, въпреки че го има в профила на героя ми.

Spoiler:
Денят беше напълно обикновен. Свъсеното аглийско небе не искаше и не искаше да се усмихне, тежките капки вече падаха, а Катерина беше заета с четене. Стоеше в общата стая на дом Слидерин - на нейния дом, както обичаше да си напомня - и проучваше старите си дневници с особено усърдие. Правеше го почти всяка година и с помощтта на тази практика никога не забравяше нечие лошо поведение. Катерина беше злопаметна. Според майка й завинаги щеше да си остане такава. Наследила го била от баща си.
Беше преметнала крака на облегалката на креслото и ги поклащаше. Първата й година в "Хогуортс"... да, спомняше си го, като че ли беше вчера.

- ... Зеклос, Катерина!
Високият глас на професор МакГонагъл я накара почти да подскочи. Тя забърза към Разпределителната шапка. Сигурна беше, че за чуждите очи изглежда хладнокръвна и уверена, но сърцето й сякаш скачаше висок скок в гърдите й. Вдигна опърпаната шапка от столчето и седна. Внимателно я постави върху главата си. Толкова беше развълнувана, че дори не се възмути на вида й.
- Трудно... много трудно - чу тихо гласче в ухото си. - Виждам смелост, отдаденост... Но и много чернилка... Лош характер, определено... А знания - много... Можеш да идеш в Рейвънклоу... Или в Грифиндор... - шапката замълча. - Но мисля, че мястото ти е в СЛИДЕРИН!
Шапката изкрещя последната дума на цялата зала. От към масата на Слидерин се чуха одобрителни възгласи. От тази на Грифиндор се чуха освирквания, но тя вирна брадичка и с гордост пристъпи към новия си дом.

Когато се замислеше защо все още не е приела предложението да стане смъртожадна, на ум й идваше само един логичен отговор - "Хогуортс" беше нейн дом, а тя знаеше, че ако Черният лорд победи, това място няма да е същото. Съзнаваше, че това е неочаквано проявление на слабост - Господи, тя се срамуваше от тази слабост!, но в действителност такъв беше изборът й. Но нещата се променят. Нямаше как да не вземе страна още дълго време. А да се присъедини към Ордена на Феникса - това беше немислимо.
Тъкмо в тази година я направиха префект. Предната година пък оглави отбора по куидич. Майка й не беше особено развълнувана за второто.
- Куидич - беше изсумтяла тя. - Толкова приличаш на баща си!
Майка й винаги смяташе, че ако нещо не е типично за нея самата, то Катерина го е взела от баща си. Нелепо, при положение, че тя дори не го познаваше. А може би между членовете на едно семейство имаше някаква мистична връзка?
Виж за префектския пост беше много щастлива.
- Очаквах го - каза й, когато Катерина й показа писмото и значката си, - но това не ме прави по-малко щастлива, разбира се.

Докато стоеше в креслото си Катерина се запита дали изобщо майка й знае истинското значение на думата щастие. Що се отнася до нея самата, не беше сигурна, че го е изпитвала някога.
Мислите й бяха прекъснати от някакво момче. Петокурсник. Хубаво телосложение. Синеок и със светла коса. Май го познаваше (технически тя познаваше почти всеки). Името му беше нещо като Стивън, Скайлър, Ст... Не можеше да се сети за повече имена със Ст.
- Катерина? - беше се навел над нея. Харесаха й очите му и реши, че ще му прости за грубостта. - Имахме среща.
Това неочаквано разкритие я стресна.
- Сигурно сме имали... ако ми кажеш името си, може би все още можем да имаме?
Той се разсмя, смехът му също й хареса.
- Казвам се Старк. И всъщност нося писмо от леля ти Белатрикс - при споменаването на името й очите му светнаха.

"Тази среща ли", помисли си Катерина и протегна ръка, за да вземе писмото от ръката му.
"До моята скъпа Катерина, пишеше там,
колко още смяташ, че ще те чакам?"


_________________



Дмитрий Беликов - Durmstrang // Véronique Moreau - Beauxbatons
Вижте профила на потребителя http://hogwartsbgrp.bulgarianforum.net

2 Re: Примерен РП пост on Съб Юли 09, 2011 6:02 pm

Моргана Лафайет

avatar
Префект на Рейвънклоу
Префект на Рейвънклоу
Моргана вървеше по стълбището на третия етаж и изобщо не забелязваше учтивите поздрави, които й отправяха портретите по стените. Те, тъй като бяха доста чувствителни по душа, не приемаха равнодушието й съвсем спокойно - Сър Кадоган й обяви дуел, Бардовете на Плача засвириха една от тъжните си балади, а Сприхавата вещица почна да си мърмори под носа "колко възмутително се държало новото поколение и как преди учениците й се покланяли, когато минавали". Момичето обикновено им отговаряше, но този път бе твърде заето да размишлява върху една гатанка, която статуята на Грифона й бе казала преди малко с обичайния си мистериозен глас: "Има бръчки, но не е лицето, има зъби, но не е устата, гали, но не е майка... Що е то?"
- Какво ли може да бъде? - помисли си Моргана, като същевременно по навик прескочи едно от липсващите стъпала. "Проклятие" - извика подир нея Рицаря на Славата -"А аз си мислех, че най - после ще бъдеш наказана! Но, уви, това е несправедливата съдба!" -Какво може да има бръчки, зъби и да гали едновременно?
Момичето пристъпи последното стъпало и се отправи към едно от другите стълбища, което я изчакваше преди да обърне курс към долния етаж. Гласовете на портретите постепенно се отдалечиха и заглъхнаха. Лицето на Моргана, досега застинало в замислено изражение, се проясни и доби ликуващ вид. Очите й проблеснаха и тя, без дори да се усети, изрази радостта си на висок глас -
"Това е, сетих се!", което предизвика стъписаните погледи на стоящите край нея ученици.
- Няма какво друго да бъде освен ръката! - Няколко първокурсници от Хафълпаф се отдръпнаха от нея като ужилени. - Бръчките са линиите на ръката, а зъбите са ноктите! Грифонът ми дължи един галеон. Странно само откъде ще го вземе..
- Извинявай, но защо си говориш сама?
- Какво?
Моргана се сепна и най - сетне излезе от трансa. Изведнъж почна да чува монотонното бръмчене на разговарящите ученици и забеляза учудените погледи на групичката Хафълпафци, които я наблюдаваха, сякаш бе някое от шантавите растения на професор Спраут.
Едно русичко луничаво момиче с кръгли сини очи я наблюдаваше уплашено и същевременно изпълнено с любопитство. Явно то я бе заговорило преди малко и очевидно вече съжаляваше, защото всеки ученик от по - горен курс като нищо можеше да му запрати някое друго проклятие, ако по характер бе по - сприхав и обидчив.
Но Моргана не бе една от тях. Тя просто се усмихна и отговори спокойно:
- Бях се замислила, това е.
Пребледнялото момиченце кимна и веднага отмести поглед настрани.

"Ах, тези първокурсници. Сякаш вчера бях на тяхното място.."
Спомняше си кристално ясно първата вечер в Хогуортс и церемонията на разпределянето. Стоеше до едно дебеличко чернокосо момиче, което бе здраво стиснало сивия си плъх. Горкото животно явно умираше от болка, защото цвърчеше жалостиво, но стопанката му така и не отпусна схватката си, докато професор Макгонагол не я смъмри да го прибере. Припомняйки си случката, Моргана се усмихна снизходително. Още в момента, когато я съзря, разбра, че е доста строга учителка. Строга, но справедлива. И определено преподаваше материала си доста добре.
Първата мисъл, която й мина през ума, когато влезе в Голямата зала бе, че иска да прекара в нея остатъка от живота си. Разбира се, много пъти бе слушала от родителите си за внушителното небе, извисяващо се наместо таван, за четирите маси, отрупани с празнични блюда, но никога не си бе представяла, че е чак толкова величествено. Прозорците приличаха на огромни Пазители, следящи с орловия си поглед дали случайно няма да се случи нещо нередно. Ослепителната светлина, която отразяваха, наподобяваше на блясъка в човешките очи, размиващ се в хладната синя повърхност на затъмненото стъкло. На стените бяха накацали огромни каменни орли. От извитите им остри човки се спускаха масивни свещници, в които се разгаряше самоподдържащ се пламък. Подът бе застлан с приятно бежов на цвят килим, който се простираше покрай дългите маси на домовете, стигайки чак до стълбичките, водещи до катедрата на учителите. Над нея висяха знамената на Грифиндор, Слидерин, Рейвънклоу и Хафълпаф, а в дясно бяха закачени колбите с точките за домовете. Когато съзря онова, което се намираше пред тях, Моргана потръпна. Върху едно дървено столче лежеше Разпределителната шапка, извила устата си в многозначителна усмивка. Това бе нейната вечер, момента, за който се бе подготвяла цяла година. Интересно, какъв ли стих щеше да запее тази година? Не се наложи да чакат дълго, за да разберат, защото съвсем скоро Дъмбълдор нареди на учениците да запазят тишина и всички потръпнаха в очакване.

Най - вече първокурсниците.

Моргана знаеше какво се върти в главата на мнозина от тях -

"Само не в Слидерин!"
Но според нея не трябваше да се страхуват толкова, защото всички онези, които отиваха в Слидерин, обикновено нямаха нищо против.
Скоро всички мисли на момичето излетяха от главата му, тъй като Шапката се помръдна и след миг на тържествено протакане гърлено запя. Когато песента й свърши, учениците изръкопляскаха, професор Макгонъгол излезе наперд с дълъг пергаментов списък в ръка и почна да вика учениците по имена. Разпределиха Лори Терънс и Джоана Рут в Хафълпаф, Ейми Уайт в Рейвънклоу, Анна Дейл в Грифиндор ... а сетне дойде и реда на Моргана. Щом чу името си, тя пребледня, и разтреперена излезе напред.
Пътя, който трябваше да измине до четирикракото столче, й се стори най - дългия в целия й живот. Като че се движеше на забавен кадър. Струваше й се, че изобщо не го доближава, дори, напротив - че с всяка измината крачка се връща все по - назад. Краката й трепереха и имаше чувствтото, че всеки момент ще се огънат и се строполи на пода, ставайки за смях пред всички. Усещаше как хилядите ученици, насядали в очакване да разберат дали ще стане част от тях, са вторачили поглед в гърба й. Кожата й настръхна. Най - сетне стигна до столчето и Разпределителната шапка, която се подаваше от ръката на професор Макгонъгол, чаровно й се усмихна. Това в известна степен успокои Моргана, но в момента, когато се обърна и пред очите й се разкри цялата зала в пълната й внушителност, отново й призля; всъщност, стори й се, че ще припадне. За щастие, професор Макгонъгол нахлупи шапката върху главата на момичето и всичко изчезна; света потъна в пълен мрак.
В този миг едно тъничко гласче заговори близо до ухото й:


- Даа.. виждам много смелост в твоята душа.. определено ще се чувстваш добре в Грифиндор... не ти липсва и Слидеринското самочувствие.. но виждам и много знания и умения в главата ти... затова мисля, че най - добре ще се чувстваш в РЕЙВЪНКЛОУ!

В този миг в залата избухнаха одобрителни възгласи, най - вече откъм масата на новия й дом. Момичето се изправи и гордо закрачи напред.
Рейвънклоу, а?
Никак, никак не беше зле.



Последната промяна е направена от Моргана Лафайет на Съб Юли 09, 2011 9:43 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти


_________________
Вижте профила на потребителя http://personally-creation.forumotion.com/

3 Re: Примерен РП пост on Съб Юли 09, 2011 7:26 pm

Елиша Грейв

avatar
Слидерин
Слидерин
Докато се разхождаше из замъка и се присмиваше на новите зайци Ели внезапно си припомни своите години и един спомен най-ярко.Първото си запознанство с дете като нея.Ах , колко беше щастлива тогава. Седна на една пейка и мислите и отидоха на там.

Ох,милата Ели.Беше тръгнала да се лута сам-самичка из диагон-али.Не че не беше оправна просто имаше толкова вещици и магьосници , а тя е едно такова дребно същество което има нужда от всичко необходимо за да постъпи в училището за вълшебство и магия "Хогуортс".Още се вълнуваше от мисълта , че беше избрана да изучава магия.Не че беше чудно ,при двама родители магьосници които дори не познаваше. Колко ли щяха да се гордеят когато тя направи първата си магия.Сърчицето на Грейви подскочи и за миг тя се натъжи , че повече никога няма да ги види и да ги прегърне.Само ако знаеха ,как личицето и се озари при получаването на писмото.Но поне можеше да се надява ,че са отишли на по-добро място и я чакат.Пазят я и нищо лошо не може да и се случи.Ели тръсна главица ,за да прогони тези мисли от главата си.
Започна да подскача с малко галеони в ръка дадени и от милата и леля.Елз се замисли в кой дом ли ще бъде разпределена.Странното беше ,че не искаше нито в Слидерин при надутите крави ,нито при смелите Грифиндор.Тя искаше нещо средно.Но момиченцето не беше нито надуто нито смело то искаше само да си намери приятели странни като него и заедно да се забавляват.Въпреки ,че като се замисли Ели имаше доста избухлив понякога характер и можеше това да се окаже проблем.Но Елси винаги се е опитвала да не прави лошо на приятелите си и да се държи смело дори когато я е страх.Очевидно беше,че и в Слидерин можеше да се класира.
"Не е толкова зле ,ако не се опитват да подчиняват всички"-каза си Първокурсничката
Да,Грейви беше доста по-зряла от децата на нейната възраст.Всичко анализираше и за всичко имаше решение.Понякога и се е искло да тича и да се забавлява като нормално единайсет годишно момиче.Но не.Тя трябва да е разумна,сякаш това се изискваше от нея.Но в повечето случаи не беше така.Хората очакваха тя да дивее и да се смее.


Както си размишляваше и подскачаше обаче..хоп...и се блъсна в някакво момиче.Естествено тя беше непохватна.Кой знае за каква я е помислила
-Много съжалявам-изписка Ел и се изпарви с ожулено коляно.
Русите и коси се подмятаха насам-натам а Ели оглеждаше раната.Не беше нищо сериозно ,Елзи и друг път е падала и то по-жестоко.
"Дано не го е заболяло момичето"-каза си :
-Да не те боли-попита Лиз и гласът и се качи поне две октави от притеснение и стана звънлив като камбанка.
Чудесно,как можа да бутне чавек.Явно мислите и пречеха.Веднъж завинаги трябваше момичето да разбере ,че когато ходи с друго не може да се занимава ,защото вероятността да се спъне във собствените си крака беше прекалено голяма

Седяща на пейката Слидеринката толкова силно се засмя ,че дори едно първокурсниче което искаше да седне до Лиши подскочи.Ел го изгледа злобно и каза :
-Ето там има достатъчно мили и тъпички хора с които да се сприятелиш.Айде махани си от мен.
Спомни си как първата и година беше най-тежка.Само слидеринци я подкрепяха ,а всички други я отблъскваха.Но тя се научи как да ги мрази и вече втората и година в Хогуортс беше коренно различна.Мачкаше всички подред и не и пукаше за никой.Само на себе си се доверяваше и скоро всички разбраха какво се криело под нежната и добра същност:студено и вкаменено сърце което отказваше да допусне който и да е било.И ето как започва и третата година на Ели.Дали щеше да е интересна като първите две?

Вижте профила на потребителя

4 Re: Примерен РП пост on Нед Юли 10, 2011 6:58 am

Katherinna Zechlos

avatar
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
Бубе, перфектно. Аз съм ти фен принципно. Прехода към спомените ми хареса.

Елиша. Интервал след пунктоационните знаци и никога преди тях. Всъщност знаците изобщо. Просто си преглеждай постовете преди да ги пуснеш, за да си сигурна, че всичко е правилно.


_________________



Дмитрий Беликов - Durmstrang // Véronique Moreau - Beauxbatons
Вижте профила на потребителя http://hogwartsbgrp.bulgarianforum.net

5 Re: Примерен РП пост on Пон Юли 11, 2011 2:31 pm

Александра Спенсър

avatar
Префект на Хафълпаф
Префект на Хафълпаф
Студените коридори на Училището за вълшебство и магия „Хогуортс” определено не бяха гостоприемно настроени в тази част от годината. Вече за трети път прекрачвах прага на училището си и всъщност, кълбо от чувства се бе заглездило в мен и не знаех кое от всичките чувства да сложа като маска на лицето си. Тъга по родния дом? Щастие, че съм отново с приятелите си? Може би от всичко по малко.
Крачех нервно по дебелите килими по път за Голямата зала, където съвсем скоро щеше да започне разпределянето на първокурсниците и традиционната празнична вечеря. Тази година щях да бъда трети курс и напълно съзнавах, че нещата са станали сериозни. Отговорността към предметите бяха нараснали, пък заедно с това и желанието ми да се включа към училищния отбор по куидич. През лятото усилено тренирах за търсач и мисля, че бях достатъчно подготвена, за да се пробвам на пробите.
- Здравей, Лекси! – весел глас ме поздрави, тъкмо когато бях близо до стълбите. Елизабет Лойд, моя вярна дружка от самото ми пристигане туй.
- Здравей, Лизи! – казах без особено желание, докато съсредоточено наблюдавах един движещ се рицар, който прескачаше от портрет в портрет.
- Какво има? Изглеждаш ми унила? – попита ме тя загрижено.
Беше донякъде права. Аз винаги бях жизнерадостна и весела, просто в първите две-три седмици от началото на училище, все още ми беше мъчно за родния ми дом и баща ми. Но не исках да въвличам Елизабет в моите проблеми, затова я хванах за ръка и просто тръгнахме да вървим към тържеството в Голямата зала.
Както винаги пълна и украсена по великолепен начин, залата сияеше и привестваше за поредна година учениците. На Височайшата маса вече се бяха настанили преподавателите и разговаряха и споделяха впечатления от лятото. Аз и Лизи бързо се запътихме през навалицата към дългата маса на Хафълпаф, домът, в който бяхме разпределени. Там се видяхме с още няколко познати и само минутка по-късно през голямата врата влязоха новите първокурсници – малки и уплашени. Докато ги гледах как пристъпваха плахо към издигнатото място с четирикракото столче и Разпределителната шапка, аз се подпрях на едната си ръка и оставих на нахалните спомени да нахлуят в главата ми.

***

2009 г.

- Хайде! По-живо, по-живо! – крещеше високата дама със стегнатия кок.
Бях на път да се разплача. Знаех къде се намирам, знаех какво ме очаква и въпреки всичко умирах от страх.
Тъкмо бяхме слезли от лодките и сега се намирахме пред големите порти на замъка „Хогуортс”. От баща си знаех, какво представлява и не исках да го разочаровам, затова се стегнах и зачаках следващи инструкции. След като влязохме в една доста тясна стаичка, дамата със стегнатия кок застана пред групичката първокурсници и силно каза:
- Добре дошли в „Хогуортс”! Аз съм професор Макгонагол и след малко, ще влезем в Голямата зала, където ще бъдете разпределени в някой от четирите известни на всички ви домове. Дръжте се прилично, защото цялото училище е в очакване на вас!
След тази инспирираща реч, аз бях още по-твърдо решена да се справя чудесно през учебната година и да стана велика магьосница. Баща ми е възпитаник на Грифиндор, но в семейството ми има хора, завършили и Хафълпаф, така че най-щастлива щях да бъда, ако бях разпределена в някоя от тези домове. Само след миг, всички ние, новите ученици, последвахме порофесорката в Голямата зала, която би направила особено силно впечатление на всички с пищната си украса. Вървяхме бързо към малкото подиумче в края на залата, където се намираше едно столче и една доста опърпана стара шапка. Знаех за нея доста, така че ми беше известно какво следва от тук нататък.
След традиционната песен на шапката, самото разпределение започна. След няколко разпределени ученици в Грифиндор и Рейвънклоу, аз усетих как краката ми започваха да се вкочаняват. „Стегни се, Лекси, стегни се!”, повтарях си на ум, за да се окуража.
- Спенсър, Александра! – извика професор Макгонагол и аз плахо запристъпвах към шапката.
След като тя я сложи върху главата ми, чув тих гласец в ушите си: „Изборът ми е труден. Надарена си с много положителни качества, но и с инат и амбиция... И все пак... мисля, че най-добре ще бъде... ХАФЪЛПАФ!”, извика накрая шапката и аз въздъхнах с облекчение.
Ликуващите хафълпафци ме посрещнаха любезно и се настаних на масата. Вече можех спокойно да дишам, защото знаех, че ме чакат едни седем невероятни години в Хогуортс.


- Лекси!? – притеснения глас на Лизи ме извади от спомените ми и аз отново се върнах в Голямата зала, където вече всички бяха разпределени, а храната се бе появила по големите блюда на масите.
- О, да! Извинявай. Просто... съм малко уморена от пътя – казах на приятелката си, за да се успокои.
Тя ми се усмихна и двете изгладнели нападнахме храната. Установих, че няма нужда от притеснения. Както всяка година, и тази щеше да мине бързо и неусетно, а в компанията на добрите ми приятели, всичко щеше да бъде страхотно!


_________________
Вижте профила на потребителя

6 Re: Примерен РП пост on Пон Юли 11, 2011 10:27 pm

Katherinna Zechlos

avatar
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
Харесва ми, добре е написано. Предмет отключва спомен, интересна идея. Нямам забележки ;]]


_________________



Дмитрий Беликов - Durmstrang // Véronique Moreau - Beauxbatons
Вижте профила на потребителя http://hogwartsbgrp.bulgarianforum.net

7 Re: Примерен РП пост on Вто Авг 02, 2011 2:11 pm

Jeffrey Dean

avatar
Префект на Слидерин
Префект на Слидерин
Валеше, напоследък постоянно валеше. През прозорците, където имаше прозорци, почти не се виждаше заради многобройните капки. В общата стая на Слидерин, прозорци не би трябвало да има, но имаше. През стъклата им се виждаше зимен пейзаж, езерото беше замръзнало, дворът бе пуст. Илюзия, естествено. Беше септември, а не декември, дъждът спираше рядко и за кратко и снегът беше само в мечтите на повечето ученици. Не заради студът, а заради възможността да излезеш от замъка и да не се налага да вадиш магическата пръчка, за да се изсушиш, през три минути..
Джефри се приближи до бутафорния прозорец, чукна до с пръчка и изведнъж грейна слънце и освети по-голямата част от стаята. Беше почти празно, две момчета седяха и играеха магьоснически шах на една от близките маси, момче и момиче си шепнеха в един от ъглите, а от един от фотьойлите с гръб към него излизаха момичешки крака, но никой не направи нещо повече от това да го погледне и да изсумти. Беше префект, а много малко хора смееха да се бъркат с префектите.
- Дийн, предпочитам зимата, ако обичаш. Това слънце не ми подхожда на настроението.
Малко хора, но не достатъчно малко. Устните му се разтеглиха в усмивка, когато осъзна чии са краката на облегалката на фотьойла. Чукна отново по стъклото и се появи виелица.
- Не си свикнала да не е на твоето, а Кат? - Гласът му преливаше от насмешка, ехидност и малко нежност, която никой не би забелязал. Никога. - Какво правиш тук? С тях?
Момичето се надигна и погледна Джеф с неподправена злоба. След секунда устните й се разляха в усмивка, едва стигаща до очите, които все така искряха.
- Ина, Дийн. Не съм ти някакво котенце, че да ми казваш Кат. С твоя безумен акцент звучи точно така. Три букви са, запомни го най сетне. - Усмивката обаче остана, а след секунди очите й също придобиха някаква приятелска насмешка.
Момчето се строполи на дивана до нея и притвори очи. Познаваха се от години, пет години, за да бъдем точни. Бе му почти като сестра или не, нещо по близко, нещо доста по-важно.
Помнеше денят, в който се запознаха на Перон 9 и 3/4. Леля се беше отдалечила и говореше с една жена, а до тях стоеше чернокосо видение. Стоеше и потропваше с крак, измерваше хората с поглед и отвръщаше на тези, които измерват нея, с хладна невъзмутимост, граничеща с нахалство. Леля му се обърна и махна, викайки го, с една от онези топли усмивки, които виждаше само той.
- Рий, това е Бела. - Жената отпред кимна, сякаш преценявайки го, и придърпа момичето, поставяйки го пред себе си. - А това е Катерина Зеклос.
Момичето леко тръсна косите си, подаде малката си ръка и изсъска "Казвай ми Ина, ако обичаш." И това беше. След няколко часа ги разпределиха, поеха един след друг към украсената в зелено маса на Слидерин и не се разделиха повече.
- Рий, Рий ! - Момичето го блъскаше и дърпаше и щипеше.. - Дъждът спря, отиваме да се разходим. Моля те.
Нямаше никакво молене в тона й, но Джефри стана, хвана я под ръка и тръгна към изхода, обхождайки с поглед стаята и хората в нея за последно. Момичето в ъгъла му смигна докато момчето, обвило я ръцете си, шепнеше в ухото й.
Е, поне нямаше да скучае довечера.



Последната промяна е направена от Jeffrey Dean на Вто Авг 02, 2011 2:17 pm; мнението е било променяно общо 1 път


_________________


    it's not about the smile you wear,
    but the way we make out.



    - Tu crois au coup de foudre ?
    - Ouais.
    - Naïve.
Вижте профила на потребителя

8 Re: Примерен РП пост on Вто Авг 02, 2011 2:15 pm

Моргана Лафайет

avatar
Префект на Рейвънклоу
Префект на Рейвънклоу
: O
Перфектно е, перфектно!
П.с. - казвала ли съм ти колко страхотно пишеш?? <3


_________________
Вижте профила на потребителя http://personally-creation.forumotion.com/

9 Re: Примерен РП пост on Вто Авг 02, 2011 2:16 pm

Katherinna Zechlos

avatar
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
Съгласявам се с Буби. <3
Ама съм ти го казвала и преди, мисля.


_________________



Дмитрий Беликов - Durmstrang // Véronique Moreau - Beauxbatons
Вижте профила на потребителя http://hogwartsbgrp.bulgarianforum.net

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите