Примерен рп пост - прави се от всички потребители. Имайки предвид, че всички започваме поне от трети курс, можете да ни разкажете нещо за тези три години в училище.
Пускам своя и тук, въпреки че го има в профила на героя ми.
- Spoiler:
- Денят беше напълно обикновен. Свъсеното аглийско небе не искаше и не искаше да се усмихне, тежките капки вече падаха, а Катерина беше заета с четене. Стоеше в общата стая на дом Слидерин - на нейния дом, както обичаше да си напомня - и проучваше старите си дневници с особено усърдие. Правеше го почти всяка година и с помощтта на тази практика никога не забравяше нечие лошо поведение. Катерина беше злопаметна. Според майка й завинаги щеше да си остане такава. Наследила го била от баща си.
Беше преметнала крака на облегалката на креслото и ги поклащаше. Първата й година в "Хогуортс"... да, спомняше си го, като че ли беше вчера.
- ... Зеклос, Катерина!
Високият глас на професор МакГонагъл я накара почти да подскочи. Тя забърза към Разпределителната шапка. Сигурна беше, че за чуждите очи изглежда хладнокръвна и уверена, но сърцето й сякаш скачаше висок скок в гърдите й. Вдигна опърпаната шапка от столчето и седна. Внимателно я постави върху главата си. Толкова беше развълнувана, че дори не се възмути на вида й.
- Трудно... много трудно - чу тихо гласче в ухото си. - Виждам смелост, отдаденост... Но и много чернилка... Лош характер, определено... А знания - много... Можеш да идеш в Рейвънклоу... Или в Грифиндор... - шапката замълча. - Но мисля, че мястото ти е в СЛИДЕРИН!
Шапката изкрещя последната дума на цялата зала. От към масата на Слидерин се чуха одобрителни възгласи. От тази на Грифиндор се чуха освирквания, но тя вирна брадичка и с гордост пристъпи към новия си дом.
Когато се замислеше защо все още не е приела предложението да стане смъртожадна, на ум й идваше само един логичен отговор - "Хогуортс" беше нейн дом, а тя знаеше, че ако Черният лорд победи, това място няма да е същото. Съзнаваше, че това е неочаквано проявление на слабост - Господи, тя се срамуваше от тази слабост!, но в действителност такъв беше изборът й. Но нещата се променят. Нямаше как да не вземе страна още дълго време. А да се присъедини към Ордена на Феникса - това беше немислимо.
Тъкмо в тази година я направиха префект. Предната година пък оглави отбора по куидич. Майка й не беше особено развълнувана за второто.
- Куидич - беше изсумтяла тя. - Толкова приличаш на баща си!
Майка й винаги смяташе, че ако нещо не е типично за нея самата, то Катерина го е взела от баща си. Нелепо, при положение, че тя дори не го познаваше. А може би между членовете на едно семейство имаше някаква мистична връзка?
Виж за префектския пост беше много щастлива.
- Очаквах го - каза й, когато Катерина й показа писмото и значката си, - но това не ме прави по-малко щастлива, разбира се.
Докато стоеше в креслото си Катерина се запита дали изобщо майка й знае истинското значение на думата щастие. Що се отнася до нея самата, не беше сигурна, че го е изпитвала някога.
Мислите й бяха прекъснати от някакво момче. Петокурсник. Хубаво телосложение. Синеок и със светла коса. Май го познаваше (технически тя познаваше почти всеки). Името му беше нещо като Стивън, Скайлър, Ст... Не можеше да се сети за повече имена със Ст.
- Катерина? - беше се навел над нея. Харесаха й очите му и реши, че ще му прости за грубостта. - Имахме среща.
Това неочаквано разкритие я стресна.
- Сигурно сме имали... ако ми кажеш името си, може би все още можем да имаме?
Той се разсмя, смехът му също й хареса.
- Казвам се Старк. И всъщност нося писмо от леля ти Белатрикс - при споменаването на името й очите му светнаха.
"Тази среща ли", помисли си Катерина и протегна ръка, за да вземе писмото от ръката му.
"До моята скъпа Катерина, пишеше там,
колко още смяташ, че ще те чакам?"