Hogwarts // a bg role play forum

you.

Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search

Latest topics
» Моргана Лафайет
Пет Яну 06, 2012 9:35 am by Моргана Лафайет

» Джефри Дийн
Нед Яну 01, 2012 12:41 pm by Katherinna Zechlos

» Александра Спенсър
Нед Яну 01, 2012 12:39 pm by Katherinna Zechlos

» Елиша Грейв
Нед Яну 01, 2012 12:35 pm by Katherinna Zechlos

» Катерина Зеклос
Нед Яну 01, 2012 12:34 pm by Katherinna Zechlos

» По училищните въпроси...
Нед Яну 01, 2012 11:59 am by Katherinna Zechlos

» Нужната стая
Съб Дек 31, 2011 11:30 am by Katherinna Zechlos

» Съобщения; обяви
Съб Дек 31, 2011 11:25 am by Katherinna Zechlos

» Относно героите
Чет Дек 29, 2011 4:26 pm by Katherinna Zechlos

Affiliates

You are not connected. Please login or register

Вероника Адлър

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Вероника Адлър on Сря Юли 06, 2011 7:46 pm

Veronica Adler

avatar
Грифиндор
Грифиндор

Името ми? О, да. Замалко да забравя. Казвам се Вероника. Харесвам цялото си име и не обичам да бъда наричана Рони, Вера или някой друг подобен прякор, който случайно може да мине през главата ви. В противен случай, най-вероятно ще ви обърна гръб и ще си тръгна. Но ако съм в добро настроение мога да помоля и вие да си тръгнете. Адлър е едно най-обикновено мъгълско име. Доколкото знам, нямам големи корени, свързани с историята, киното или пък книгите. Да, не мога да се похваля с най-оригиналното име или най-благозвучното, но е това, което са ми дали родителите и по неволя на съдбата, не мога да го променя.

Родена съм на 19 Април. Зодия Овен, което още от сега ме определя като напорист, независим, но и импулсивен, човек. Не отричам. Донякъде вярвам в зодиака, защото е верен за мен. Аз съм типичният овен!
Като за начало ще започна с изброяване на някои неща от моя характер. Не обещавам, че всички те са добродетели. Целеустременост, сила на духа, лоялността, независимо към кого или към какво. Определям се като човек с жив, но непостоянен характер. Случват се неща, които постоянно го подлагат на промяна. Начина ми на виждане на света, картините, стиховете, любимите ми неща... всички те могат да се променят. Не съм от най-постоянните и това не ме радва особено. Признавам и, че ми липсва този дипломатичен подход към нещата, с който се славят много от успелите лидери. Но не мисля, че въпроса за силата се осланя само на допломатичността. Затова и се опитвам да докажа на себе си, и на другите, че и с по-буен характер като моя, пак може да бъдеш един от най-добрите. Защото към това се и целя. Да оставя някаква трайна следа след себе си. Да бъда личност. Странно как сега под това понятие се разбира съвсем друго...
Едно добро качество, за което мога да се сетя в момента, е способността ми да се концентрирам. Чрез нея постигам успехите си. Няма ли, идва времето на великите ми провали, защото за мен, волята и концентрацията са пътя към успеха. Обичам победите. Което си има и лоша страна - самозабравянето. Опитвам се да не го правя. Наистина. И не е лесно да се отърсиш от един толкова дълбоко загнездил се навик. Загубите понасям трудно. Не се извинявам първа. Но ако другият ми подаде ръка, веднага ще я поема, без да се замислям. Просто не аз правя първата крачка.
Както разбрахте до тук, си падам и по философстването. Хората наистина трябва да се научат да ми казват да млъкна, защото това е единственото нещо, за което мярка нямам.

Семейство. Харесва ми думата. Това, което трябва да значи. Бих искала да знам какво е да отраснеш в истинско семейство. Такова, което да те подкрепя. Да е до теб когато ти трябва помощ. Да се бори и защитава твоите интереси. Но бих се и задоволила с най-малките неща като събиранията на Коледа или поради някакъв друг празник. Не е ли това, което всяко дете би искало? Топлота. Сигурност. Разбиране.
Е, аз не получих точно тази си мечта. Израснах в дом за сираци заедно с брат си, Райли. На няколко пъти сме прониквали в кабинета на директора, но нашите файлове все ги нямаше. Когато дойдоха писмата от Хогуортс ни стана ясно защо.
Там разпитвахме ли, разпитвахме, но нищо. Никой ли не искаше да ни каже или просто не знаеха? Това още си е загадка за нас.

Заговорих се за характера и предполагаемото ми "семейство", че съвсем забравих да спомена външния си вид, който при повечето романи е ключов. Не решаващ и не винаги съответстващ, но можеш да познаеш много неща и по него. Да започнем от ръста - нормален за възрастта ми. Нито съм прекалено висока, нито прекалено ниска. Не очаквам много да се издължа. Отдавна съм се примирила, че брат ми е с повечето телесен багаж. Говоря и за мускули. Наистина ми се иска да се видя някой ден поне на снимка с такива. Харесва ми идеята като цяло, но решителността за постоянни тренировки ми убягва. Бързо се уморявам и просто работата не се получава. Затова наблягам на разходките. Косата - кестенява, къдрава и дълга малко под рамото ми. Не обичам да я държа пусната, затова постоянно я вдигам нагоре, било то на опашка или на кок. Очите ми са зелени. Преди ми се струваха пъстри, но напоследък започвам да забелязвам, че зеленото преобладава. Стилът ми на обличане зависи изцяло от настроението, в което се намирам. Ако съм весела наблягам на цветове като зелено, червено, лилаво, бяло. Когато обаче не съм в настроение това веднага си личи от черните дрехи, които навличам. Мразя ги, но в крайна сметка, тогава само в тях виждам смисъл, защото точно те описват сегашното ми настроение.

И май дойде време за "епичната" част на този малък разказ. Ще започна с назоваването на градът, в който съм израснала - Фарго, Северна Дакота. Съмнявам се да сте запознати с този град, въпреки, че се води най-големият в цяла Дакота. Както вече споменах по-горе съм израстнала в сиропиталище заедно с по-големият ми брат, Райли. Работили сме още от малки. Най-вече в магазина на собственика на сиропиталището. Той намираше занимание на всички, само и само, да го оставят на мира. Ние нямахме против. Даже може да се каже, че ни харесваше. Запознавахме с нови хора, понякога се сприятелявахме... Имаше си и лоши страни, като всяко друго нещо, но като мине време помним само хубавите, не е ли така?
Когато бях на 8, а брат ми на 11, писмото му от Хогуортс пристигна. И двамата го изчетохме внимателно и накрая решихме, че трябва да отиде, щом му се е отдала такава добра възможност да напусне това място. А и тогава още бяхме заблудени от мисълта, че родителите ни са някъде там, очакващи завръщането ни. Сираците вярват в какво ли не. Такива бяхме и ние. Трябваше да си обясним по някакъв начин защо родителите ни ги нямаха. А да допуснем, че не са ни искали, би било твърде трудно за едно 10-годишно дете.
След три години дойде и моето писмо. Бях толкова щастлива! Щях да бъда в едно училище с брат си, което щеше да ми позволи да го виждам по-често, защото ваканциите не стигаха.
Но не заварих същото момче, което бе преди. Изглеждаше ми променен. Коренно. Уплаших се. Как би могло това да бъде брат ми?! Та той дори не разговаряше с мен. Хвърляше ми по един поглед на ден, колкото да се увери, че съм жива, и отново обръщаше глава на другата страна. Тогава ми идваше да го набия. Може би изобщо нямаше да помогне, защото той бе много по-голям от мен и нямаше начин да го победя, но наистина ми се искаше да опитам. Да се възползвам от елемента на изненадата и поне да се насладя на няколкото секунди, в които ще имам надмощие.
На втората година обаче, отношението му се промени. Започна да ми обръща повече внимание. Това нямаше как да не ме зарадва и сякаш забравих какво е било миналата година. Странно, но факт, той бе най-важното нещо за мен, и бях способна да му простя тези няколко месеца.
По средата на тази втора година разбрах и мрачната му тайна. Хората наоколо гледаха да не го споменават, но имаше и такива, които говореха. Знаех за онзи, когото не бива да назоваваме. Тогава бях що годе добро момиче и можех да различа доброто от злото. Мислех, че и брат ми може, но уви съм грешала. Той бе избрал да застане на страната на смъртожадните.
Бавно, бавно започна и мен да увещава в техните идеали, и ценности. От начало бях против. Не исках дори да си го помислям, но с времето започвах да се вслушвам. Нещата, които казваше ми изглеждаха логични. Бе прав за толкова много от тях. Искаше от мен да се присъединя към тях. Признавам, че мина доста време преди да му отговоря. Чудех се, размислях, после пак се съгласявах. Разсъждавах върху всички възможни детайли в главата си. Беше ми трудно, но в крайна сметка избрах да следвам Волдемор.
И ето ме сега, за трети път в това училище. С малко променени приоритети, но пак съм си аз.

Издръжливост: 10
Ловкост: 15
Интелект: 10
Воля: 15
Летене: 5
Магия: 10
Пророкуване: 5
Нападение: 10
Защита: 10

Вижте профила на потребителя

2 Re: Вероника Адлър on Чет Юли 07, 2011 5:10 am

Katherinna Zechlos

avatar
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
Първо, добре дошла!

Хубав герой и нетипичен избор. Харесва ми (:
(имам особена слабост към Емили Браунинг, бтв)
Одобрена си, можеш да прецениш къде точно да пишеш.


_________________



Дмитрий Беликов - Durmstrang // Véronique Moreau - Beauxbatons
Вижте профила на потребителя http://hogwartsbgrp.bulgarianforum.net

3 Re: Вероника Адлър on Чет Авг 04, 2011 1:39 pm

Katherinna Zechlos

avatar
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
Ключ. Ако имаш намерение да влизаш във форума, ме уведоми да ти отключа темата.


_________________



Дмитрий Беликов - Durmstrang // Véronique Moreau - Beauxbatons
Вижте профила на потребителя http://hogwartsbgrp.bulgarianforum.net

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите