Hogwarts // a bg role play forum

you.

Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search

Latest topics
» Моргана Лафайет
Пет Яну 06, 2012 9:35 am by Моргана Лафайет

» Джефри Дийн
Нед Яну 01, 2012 12:41 pm by Katherinna Zechlos

» Александра Спенсър
Нед Яну 01, 2012 12:39 pm by Katherinna Zechlos

» Елиша Грейв
Нед Яну 01, 2012 12:35 pm by Katherinna Zechlos

» Катерина Зеклос
Нед Яну 01, 2012 12:34 pm by Katherinna Zechlos

» По училищните въпроси...
Нед Яну 01, 2012 11:59 am by Katherinna Zechlos

» Нужната стая
Съб Дек 31, 2011 11:30 am by Katherinna Zechlos

» Съобщения; обяви
Съб Дек 31, 2011 11:25 am by Katherinna Zechlos

» Относно героите
Чет Дек 29, 2011 4:26 pm by Katherinna Zechlos

Affiliates

You are not connected. Please login or register

Сюжет на ролевата игра

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Сюжет на ролевата игра on Вто Май 17, 2011 4:05 pm

Katherinna Zechlos

avatar
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..

Ако имате намерение да пишете ролплей в този форум, трябва да го прочетете. За разлика от другите форуми, където нямате точно определен сюжет, а само зададена тематика, тук имаме.

Описваме събитията, които биха станали, ако Хари не се беше родил.
Волдемор е жив, не прилича на влечуго, но все още се опитва да се домогне до славата. За целите си използва и подрастващото поколение в "Хогуортс" - неговото все така любимо училище, единственото място, където се е чувствал като удома си. Някои от учениците още от малки са били възпитавани в същите възгледи, които той изповядва. Други са били убедени от него да се присъединят към армията му.
Разбира се, има и такива, които искат да се опълчат срещу него.

Е, тук идва вашият ред.

Направете си герой; разпределете се; изберете страна. И запомнете, че РП-то от тук нататък ще се върти основно около предстоящата магическа война.

Предистория:


1907. Ражда се Меропа Гонт, майката на Том Риддъл.
1927. Ражда се Том Риддъл младши от семейство на мъгъл и вещица. Малко след раждането майка му умира и Том израства в сиропиталище.
1929. Ражда се Рубиъс Хагрид от баща-човек и майка великан на име Фридулфа.
1935. Джекунда Сайкет прелита над Атлантика на метла "Дъбова Стрела-79".
1938. Том Риддъл започва първата си година в "Хогуортс". Узнава за Стаята на тайните и решава да я отвори.
1940. Хагрид е приет в "Хогуортс". Намира яйце на акроман-тула и тайно го излюпва в шкаф в замъка.
1941. Умира бащата на Хагрид.
1942. Албус Дъмблълдор става учител по трансфигурация в "Хогуортс".
Том Риддъл става префект, открива как да отвори Стаята на тайните и се научава да контролира базилиска.
1943. Ученичка на име Мъртъл умира в момичешката тоалетна на първия етаж, след като вижда базилиска.
Хагрид е изключен от "Хогуортс", обвинен погрешно за отварянето на Стаята на тайните.
Акромантулата Арагог е пуснат в Забранената гора, където основава колония от гигантски паяци.
Том Ридъл получава Награда за особени заслуги към "Хогуортс". Започва да пише дневника си, навлиза в Черните изкуства и печели привърженици, които започват да го наричат Лорд Волдемор. Привидно е примерен ученик.
Професор Дъмбълдрр назначава Хагрид за пазач на дивеча в "Хогуортс".
1944. Том Риддъл убива семейството си.
1945. Дъмбълдрр побеждава Черния магьосник Гриндевалд. Том Риддъл напуска "Хогуортс". Започва да търси начин да постигне безсмъртие.

Годините на терора: Лорд Волдемор е събрал група привърженици, наричащи себе си "смъртожадни". Много други магьосници са контролирани чрез проклятието "Империус". Волдемор се възползва от вековното недоверие между хора и великани и привлича гигантите на своя страна. Убити и измъчвани са много хора и магьосници. С Черния знак се маркират къщите на жертвите на терора. "Хогуортс" остава едно от малкото сигурни места.

(източник - Потър-Мания)

Министерството на магията успява да постигне някакво равновесие и да балансира.
Но за кратко.


_________________



Дмитрий Беликов - Durmstrang // Véronique Moreau - Beauxbatons
Вижте профила на потребителя http://hogwartsbgrp.bulgarianforum.net

2 Re: Сюжет на ролевата игра on Чет Авг 04, 2011 2:01 pm

Katherinna Zechlos

avatar
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
Магьосническият свят върви към война. За сега всичко е привидно спокойно. Или поне така изглежда.
Ако се вгледаш по-внимателно, ще забележиш някои неща - от типа забранени неща, които в никакъв, ама в никакъв случаи не трябва да се вършат. Например, непрестанните пътешествия на префектката Катерина Зеклос по тайните коридори, които водят извън замъка, тайно предаваните писм и строго секретните разговори между учениците.
Ако се вгледаш по-внимателно, ще забележиш, че училището всъщност очаква да се случи нещо. Каквото и да е, ще бъде голямо.

ОБОБЩЕНИЕ.
Включени са само рп постове, принадлежащи на основната сюжетна линия на рп играта.
Автори: Александра Спенсър; Моргана Лафайет; Katherinna Zechlos; Jeffrey Dean

В Соварника:
Spoiler:
- Кротувай де!
Моргана перна совата по главата и разтърка ръката си. Птицата изгука обидено и се обърна настрани.
- Добре, де, извинявай! Но и ти не трябваше да ме хапеш. - опита се да смекчи тона си момичето - Знам, че си уморена, но се налага да занесеш писмото.
Совата се престори, че не чува нищо и продължи да стои с гръб към нея. Моргана завъртя отчаяно очи.
- Така да бъде! Ще се справя и без теб. Сигурна съм, че онази улулица, ей там, виждаш ли я?, - тя посочи към първата, която попадна пред очите й - ще ми свърши добра работа!
Това бе стар номер с доказан ефект. Елвира светкавично се обърна и, сякаш нищо не се бе случило, подаде с готовност крачето си. Такава бе природата им - никога не предостъпваха задачите си; за тях най-обидното и накърняващо честта нещо бе стопаните им да използват услугите на друга сова. Птицата изцърка нетърпеливо и наклони глава настрани, сякаш искаше да каже: "Хайде, какво чакаш, излитам веднага!"
Но преди Моргана да успее да завърже листчето, старата дървена врата се отвори с пронизително скърцане. Ученичката погледна с любопитство към нея и видя да влиза едно червенокосо момиче, облечено в Хафълпафска мантия. Очевидно то не очакваше да има някой в соварника, защото в първия момент се стресна, след което се усмихна смутено и се запъти към совата си.
-
Първата седмица от училището, както винаги, бе изключително натоварваща и стресираща за хората, които не бяха свикнали на здраво учене. Всяко междучасие по коридорите на Хогуортс се виждаха тичащи първокурсници с бледи личица, които очевидно се бяха изплашили до смърт от факта, че се бяха загубили. Когато можех, помагах, като си спомнях, че и аз бях така в началото.
Още преди да замина, баща ми изрично ми каза често да му пращам по някоя друга сова с новости от училище. Първата седмица съвсем бях забравила, затова седнах и написах едно дълго и описателно писмо, като извинение. След като най-накрая бях приключила с домашното си по Трансфигурация, което ми отне почти три часа, вече облекчена тръгнах към соварника. Взех от нощното си шкафче две бисквитки, които да дам на Емелин, моята сова. Оперението й бе изключително красиво и имаше светлокафяви и бели ленти по перата си. Купих я преди да дойда тук да уча и досега тя ми е служила изключително вярно.
Все още по коридорите на училището нямаше много ученици, защото повече още учеха, затова по пътя си срещнах само няколко човека. Соварника не беше много далеч от нашата обща стая, затова бързо стигнах до него. Бутнах вратата, която буквално раздра тишината с пронизителното си скърцане. Аз надникнах внимателно и както очаквах, вътре имаше някой. Беше момиче от Рейвънклоу. Не се бяхме запознавали лично, но я бях виждала по коридорите на училището, а даже, струва ми се, имахме и часове заедно миналата година.
Усмихнах й се леко, а след това продължих към Емелин. Тя кротко спеше с главичка под крилото си, но когато прокарах пръста си по врата й, тя се разбуди. Разбра веднага, че има да върши работа, затова бързо влезе във форма. Подадох й двете бисквитки и докато я чаках да ги изяде, установих, че може би не е възпитано да игнорирам рейвънклоуката така. Затова се обърнах и отново й се усмихнах.
- Здравей! - поздравих я учтиво.
-
- Здравей. - поздрави я на свой ред Моргана и се премести така, че да успее да я вижда без да обръща непрестанно глава - Как се казваш?
- Александра Спенсър. - отвърна й третокурсничката и същевременно изтупа трохите от дланта си (совата й се бе нахранила и сега почистваше с клюн перата си) - Ами ти?
- Просто Моргана - сви рамене момичето;
Двете се умълчаха. Александра си затананика полугласно някаква мелодия и заклати крака в такт с ритъма. Моргана не я виждаше, тъй като погледът й бе прикован към крачето на совата, но въпреки това долавяше как обувките й тихичко почукват по каменните стени на соварника. Когато най-накрая бе готова със завързването, погали Елвира нежно по главата и й каза:
- Ако не иска да ми изпрати ... ъъ.. - тя се обърна към съкурсничката си и предвиди, че е по-благоразумно да си замълчи - ..нещата, които съм посочила, го накълви хубаво. Но не си тръгвай с празни ръце!.. Така де, образно казано.
Моргана зърна с периферното си зрение любопитната физиономия, която се бе изписала на лицето на Александра, затова реши да отклони мислите й от неудобната тема;
- Познаваш ли Елизабет Лойд? - попита я и отиде да седне при нея.
Александра я погледна изненадано.
- Да, тя ми е приятелка. Откъде я познаваш?
- Миналата година ми помогна. Аз.. е, ами - Моргана се наруга мислено наум. От трън, та на глог. Тази случка бе още по-забранена за разказване - заедно с братовчедите си се бе промъкнала в кабинета на Снейп (искаха да вземат част от съставките на личните му запаси, за да забъркат гърмяща отвара), но за нещастие се натъкнаха на една доста неприятна гадина охранител; и ако съдбата не бе така благосклонна да прати Лиза край кабинета точно в този момент, щяха да си имат големи неприятности. - Извърши ми услуга, това е. Още имам да й я връщам.
- Разбирам.. - отговори Александра - Такава си е. Има добро сърце.
Моргана отвори уста, но преди да успее да се изкаже, нещо отвлече вниманието й, и я затвори. Тя примижа с очи, след което стана и почна да пристъпва бавно към ъгъла на соварника.
- Какво има? - намръщи се новата й позната и се опита да проследи погледа й.
Тогава и тя го забеляза.
Затрупан от прах и пера, на пода лежеше някакъв предмет. Не можеше да види какво е - единственото, което успяваше да разбере за него от положението, на което се намираше, бе, че излъчва слабо червено сияние.
Моргана, която междувременно бе стигнала до него и вече се бе навела, за да го вдигне, ахна.
- Какво е? - попита Александра и веднага дотича до нея.
- Ами... ето, виж. - Моргана й го подаде и съкурсничката й го взе в ръка.
Предметът представляваше нещо като монета - или поне формата му бе плоска и кръгла като галеон. Тялото му це прорязано от назъбени ивици, които се спускаха като лъчи към центъра и се съединяваха в една искряща в алено звезда - явно бяха забелязали именно нейното сияние. Вътре в нея като че ли нещо клокочеше. Момичето я доближи до ухото си и долови тих звук. Наподобяваше бълбукане на отвара.
- Какво ли е? - попита Моргана, чието любопитство почваше да нараства все повече и повече. Тя наведе глава близо до предмета, за да го разгледа по-добре, и го побутна с показалец.
В същия миг се чу свистене и от петте лъчи на звездата се изстреляха струи червеникав прах. Стреснати, двете момичета изпищяха и се дръпнаха назад като опарени. Монетата падна на земята и се претъркули по каменния под.
- Леле - каза Моргана и си плю в пазвата - Как само ме стресна!
- Я виж тук - отвърна и Александра и посочи към стената.
Точно в центъра й се бе появило едно малко кръгче.
- Мислиш ли, че... - попита Моргана и в очите й пламнаха искри. Тя грабна монетата и преди съкурсничката й да успее да възрази, я сложи във вдлъбнатинката.
Пасна идеално.
Първоначално не се случи нищо. Моргана въздъхна и се нацупи. Надяваше се на по-интересен развой.
- Жалко. - каза тя и тръгна да се обръща.
- Почакай - хвана я за рамото Александра и посочи към стената.
Там почваше да се образува нещо.
Врата.

Според Катерина високите токчета не бяха позволени в "Хогуортс". За сметка на това обаче до сега на никой не му беше направило впечатление, тъй че тя смяташе да си раознообрази малко и да се облича както й падне - най-вече със стил. Трудно беше да си стилен с глупавите униформени поли и ризите с високи яки. Поради тази причина в момента се изкачваше бързо по стълбите към соварника на дванайсет сантиметрови токчета. Имаше известна опасност да се спъне, тъй като стъпалата бяха (пфу!) доста стръмни.
Нямаше работа в соварника. Или поне никой не би очаквал да има. Така че това се оказваше най-удобното място за тайни съобщения и срещи. Трябваше да бъде изключително предпазлива - особено сега, когато всичко беше заложено на карта.
Почти беше стигнала, когато над нея се чуха гласове.
- Жалко - каза един женски глас.
- Почакай - отвърна друго момиче, този път малко по-високо.
Катерина се приближи максимално близо. Токчетата щяха да я издадът, тракането им отекваше в празния коридор. "Глупачка", помисли си, "Суетата е убила немалко хора преди теб". Бавно развърза каишките около стъпалата си. Постави обувките на стъпалата и се приближи напред към вратата. Надникна.
Разпозна и двете момичета. Александра Спенсър и Моргана Лафайет - първата третокурсничка от Хафълпаф (а несъмнено притежава качества, мислеше си Катерина, които дори и в Слидерин биха били оценени), а другата - хитрата префектка на Рейвънклоу.
"Пфу", помисли си, "Със сигурност тези двете няма да ме убият". Александра беше хубаво момиче, червенокосо и определено хващаше окото; но Катерина също беше красива и чуждата красота не я впечатляваше много. Моргана от друга страна пък... Типично азиатски черти. Моргана беше осиновена и се беше издигнала много, наистина много в йерархията на "Хогуортс". Префект, също като нея - Катерина още не можеше да го повярва, но със съществената разлика, че Моргана полагаше много повече усилия.
Бяха се срещали безброй пъти, още от първи курс насам. Моргана, макар и доста мила към останалите, беше способна да се пали и да гори дълго.
- Я виж ти - каза Катерина.
Моргана буквално подскочи, докато Александра явно прояви повече благоразумие.
- На някой нервичките май са му опънати до крайност, а?
- Катерина - измърмори Моргана с тон, който ясно подсказваше, че не й е до подобни разговори в момента. - Какво търсиш тук?
- Пращам писмо, разбира се - за доказателство тя измъкна пакета от джоба си. - По-добрият въпрос е, какво търси една префектка заедно с друга ученичка пред тайния проход в соварника? Който, ако не знаеш, води извън замъка.
Катерина откри този проход когато беше едва на 12 и оттогава го използваше често. За сметка на това Моргана явно не знаеше нищо за него.
"Тактическа грешка", помисли си Катерина, но вече беше твърде късно "Изобщо не трябваше да й казвам какво знам".
Не Моргана, а Александра зададе въпроса:
- Какво имаш предвид?
- Имам предвид - поясни Ина, - че вие двете здравата сте я загазили.
Моргана обаче неслучайно бе разпределена точно в Рейвънклоу. Малките детайли не й убягваха, затова "тактическите грешки" за опоненти като нея бяха повече от недопустими (а и толкова пъти се бе забърквала в разни каши, коя от коя по-отвратителна, че заплахата "здравата сте я загазили" изобщо не можеше да я впечатли).
- Значи това е таен проход, така ли? - отвърна й със самодоволна усмивка азиатката - Интересно, а ти откъде знаеш?
Катерина я погледна така, сякаш искаше да й запрати смъртоносното проклятие.
- Не ти влиза в работата! - изсъска Слидеринката и оголи белите си като слонова кост зъби, заприличвайки досущ на разгневена кобра.
- Напротив - възрази й ехидно Моргана - Щом знаеш, че тук има таен проход, и дори - тя изви подигравателно крайчеца на устната си - си наясно, че води извън училището, тогава... - лицето й засия победоносно - Ти си тази, която здравата го е загазила...
Александра очевидно се бе притеснила ужасно много (учениците от Хафълпаф са известни с благоприличието си; едва ли в историята е имало повече от десетина, които да са нарушили някое-друго правило, при това - от най-безобидните). Бе така притихнала и изглеждаше толкова снишена, сякаш всеки миг щеше да загуби очертанията си и да се изпари. Щом усети как нещата изведнъж се преобърнаха в тяхна полза, като че придоби малко повече увереност.
Лицето на Катерина бе застинало като камък. Изражението й бе толкова студено, че Моргана имаше чувството, че ако го докосне, ръката й ще залепне и ще се превърне в част от ледената камара.
- Да, обаче - изцеди през зъби Катерина - вие сте заловени на местопрестъплението, а не аз!
- О, значи признаваш, че си използвала прохода? Редовно, при това, а? - светкавично я контраатакува петокурсничката от Рейвунклоу и повдигна вежда.
Катерина почна да трепери от яд.
- Достатъчно! - изкрещя тя яростно и извади от джоба на мантията си магьосническата пръчка, която бясно изсвистя и избълва сноп зелени искри.
По дяволите, колко я мразеше! Правеше се на важна, така ли? С нейните противни игрички на думи и отвратително остроумничене! Как щеше да изличи самодоволната усмивка от лицето й! Щеше да я изтръгне ... с нокти, ако трябва!
Щеше да й даде да разбере...
Не беше нито по-умна, нито по-веща в магиите, изобщо - коя беше тя, мътните я взели? Някакво си подхвърлено сираче, израстнало сред противните мъгъли! Точно така - една мъгълка, това беше тя. Нахална при това!
"Никой," - помисли си бясно Катерина - "Никой, повтарям, НИКОЙ не може да ми се бърка в нещата!"
Магии. Откакто се помнеше това беше единственото нещо, което владееше така добре. Изпипваше всяка една до съвършенство и всяко нейно заклинание беше перфектно - от произношението до извивката на китката й.
Моргана беше успяла да я вбеси лесно - навярно се държеше на изопнатите й нерви напоследък, какво ли не й се беше струпало. Разбира се, да я нападне нямаше да е разумен ход... Но това беше една от причините да е в Слидерин - опреше ли ножа до кокала, Катерина умееше да е учудващо безрасъдна. Затова сега се зае да разсейва Моргана, за да не види момичето, че посяга към джоба си.
- И така, колко ли точки да отнема от Хафълпаф? - зачуди се тя на висок глас. - А е още началото на учебната година... Много ли ще ви липсват, не зная, стотина?
- Нямаш право - възрази Моргана, преди Александра да е успяла да каже каквото и да е било. Точно това очакваше и Катерина - да се намеси, за да защити невинните.
- Всъщност, имам право. Аз съм префект - както и ти, междо другото, не че има особено значение... - тя завъртя очи. - След като раздават титли на такива като мен.
- И какви по-точно като мен?
"Май запалих фитила", помисли си Катерина.
- Нужно ли е да бъда груба? - отговори тя с престорена загриженост. - Всички много добре знаем, че нямаш истински родители.
Лицето на Моргана цялото позеленя, но тя някак си се сдържа да не свърши някоя глупост. Само това си повтаряше: запази самообладание, тя само си говори, за да се измъкне. Този миг на разсейване обаче беше достатъчен за Катерина. С ловко движение тя извади пръчката от джоба си и прошепна:
- Конфундус!
Без дори да подозира, че коварната Слидеринка й е запратила заклинание, Моргана се почувства така, сякаш някой я е ударил с чук по главата. Загуби ориентация и почна да й се вие свят - до такава степен, че й се стори, че подът отива на мястото на тавана и стените разменят местата си. Тя почна да се клати в опит да запази равновесие и усети как почва да й се повдига - нещо като морската болест, обаче на земята. На практика беше почти същото, защото чувстваше повърхността под краката си точно като бушуващи вълни в океанa. След около десетина секунди, които й се сториха като цял век, ефектът от магията отмина. Момичето се задъха и разтреперано се облегна на стената.
- Така значи, а? Атакуваш подло?
- Твой си е проблемът, че не можеш да виждаш. - изсмя се превзето Катерина - Ако искаш да знаеш, в истинска битка никой няма да благоволи да чака Ваше Височество да се подготви. Реагираш бързо. Чувала ли си за нещо като светкавична самоотбрана?
- И това ми било префект - възмути се Александра тихичко, но това не убягна от ушите на Катерина, която веднага я сряза:
- Май някой се страхува да използва магическата пръчка, а?
- Достатъчно! - Нервите на Моргана бяха опънати до скъсване - Риктусемпра!
Катерина обаче беше ловка. Тя се завъртя пъргаво настрани и магията се удари в стената на соварника. Птиците, които се бяха излегнали там, изцвърчаха уплашено и се разлетяха.
- Фурнукулус! - контраатакува Слидеринката, но преди да уцели Моргана, Александра я бутна настрани и двете се строполиха една връз друга на пода.
Азиатката не успя да благодари на приятелката си, защото нямаше време за приказки. Всеки миг беше ценен. Бяха на земята, а това определено ги правеше лесна мишена. Секунда след като бяха паднали, тя се обърна и извика:
- Експелиармус!
Катерина обаче отново реагира безгрешно и блокира обезоръжаващата магия с едно най-обикновено "Протего".
- Колко срамно... - започна да им се подиграва тя с бавен, протяжен глас - Две сте и дори така не можете да ме победите.
Това очевидно засрами Моргана, която никак не обичаше да губи надмощие; мразеше да бъде слабата. А и битката наистина бе нечестна. Следователно - ужасно унизителна.
На всичкото отгоре Катерина наистина се справяше по-добре от тях, макар да имаха числено превъзходство.
- Добре тогава! - съвсем неочаквано се обади Александра, стана и насочи пръчката си срещу Катерина - Извикай някой твой приятел и нека видим кой ще победи!
Моргана не можеше да повярва, че чува нещо подобно от устата на някой от Хафълпаф. Пък и Александра изглеждаше толкова мила и тиха. Кротка, спокойна... а сега се бе преобразила до неузнаваемост.
"Вярно е." - помисли си азиатката - "Тихите води са най-дълбоки."
- Приятел ли? - Катерина се изсмя отново, този път по-високо. В гласът й нямаше й следа от щастие. - Ето един урок от мен, малката: не можеш да се довериш на никого. А да имаш приятел, означава да дадеш сърцето си даром и да не искаш нищо в замяна.
Моргана я погледна странно, някак разбиращо. Можеше да разбере прекрасно думите й, последната част. Не беше съгласна с нея, но я разбираше - донякъде.
- Е, смятате ли да се биете с мен или ще изприпката в жалките си домове? Както би направил всеки празноглав страхливец?
Нито едната, нито другата й отговори. В очите им се четеше омраза... Но и известна доза страх, готова да задоволи неизмеримото его на Катерина. Тя се подсмихна ехидно.
- Експелиармус!
- Лумос Солем! - извика в отговор Моргана.
- Не е нужно да викаш - отбеляза Катерина, след като се сниши, за да избегне лъча, изригнал от пръчката на Моргана. - Дори е напълно излишно. Всъщност, на мен ми е все тая, ако искаш, викай си.
- Какъв ти е проблема, Катерина? - попита я ядосано Моргана. Дишаше по-тежко от обикновено, от нервите.
- Моят проблем? Абсолютно никакъв. - отбеляза тя. - Просто обичам да се държа зле с раята. Защото, както и да го погледнеш, аз съм от управляващата класа.
Тя като че ли се позамисли. Изчакваше ход от Моргана или Александра, но нито една от тях не помръдваше.
- Муфлиато! - каза тя рязко към Александра.
Сега тя не можеше да ги слуша - толкова по-добре, един свидетел в по-малко на страната на Моргана.
Моргана на свой ред я погледна объркано, като че ли не схвана веднага логиката на това действие.
- Какво искаш?
- Да се дръпнеш и да излезеш от тук. Веднага.
В тона на Катерина се четеше царственост. "Тя наистина се мисли за кралица", каза си Моргана, "Само че и на кралиците им идва време да слезнат от трона."
- Ако си мислиш, че ще се помръдна оттук, дълбоко се лъжеш. - възрази гордо Моргана.
Катерина въздъхна раздразнено. Колко още щяха да й се пречкат? Вече бяха пропиляли толкова много от времето й, а тя определено бързаше. Трябваше да се махнат на секундата. Иначе как да мине през тайния проход?
- Добре, тогава ще те разкарам насила! - Слидеринката и Моргана се озоваха лице в лице, злобно впили погледите си една в друга.
- Експелиармус!
Тогава Ина усети как нещо блъска ръката й. В следващия миг почувства празно пространство между пръстите си и когато се огледа, видя пръчката си да лежи в края на соварника. Може би "Муфлиато" бе попречило на Александра да чува разговора им, но това не означаваше, че не може да прави магии.
Слидеринката стисна зъби толкова силно, че чак изскърцаха. Не можеше да повярва, че бе допуснала да бъде обезоръжена.
Добре, трябваше да действа бързо.
Тя се обърна към Моргана и изтръгна пръчката от ръцете й. Не се оказа особено трудно - схватката на азиатката бе калпава.
- Вцепени се! - изрече тя с тих, но настойчив глас.
Лицето на петокурсничката доби синкав цвят, нещо средно между този на каменните гаргойли по коридорите на училището и прозрачно сивото на духовете-бродници. Мускулите й се стегнаха, ръцете й застинаха в позата, в която бе посрещнала заклинанието, и в следващия миг се строполи на земята.
Виждайки как приятелката й се понася към земята, Александра се разтрепери. Тази Катерина определено бе от най-лошите Слидеринци. Надменна, злобна и коварна. Освен това бе две години по-голяма от нея и очевидно - добра ученичка!
- Агуаменти! - от пръчката на Слидеринката се изстреля бясна струя вода, която се блъсна право в главата на Александра и направи цялата й коса вир-вода.
Катерина огледа свършената работа със задоволство.
- Мисля, че сега е момента да се оттеглите с достойнство - каза тя в заключение.
Александра я послуша веднага - момичето определено беше умно. За сметка на това Моргана се заседя малко повече. "Като че ли се опитва да ме убие, но само с поглед", помисли си Катерина с известна ирония. Това момиче не само я дразнеше, а и се беше усмелило да отвърне на нападението й.
- И ти ли искаш душ? Честно казано, от полза ще ти е - подразни я Катерина.
Моргана обаче не й отговори. Като се вгледа по-внимателно Ина забеляза нещо в погледа й, което я притесни - задоволство. През ума й пробяга единствената възможна причина - и, Господи!, дано да грешеше. Бегла усмивка.
- Пак ще се видим някой път, Катерина - подхвърли Моргана, когато най-сетне се обърна, за да си върви.
Ина застина на едно място като омагьосана. Беше почти убедена, че Моргана ще остане, ще се заяде или ще я нападне. Да напусне "полесражението" за нея беше непривично. Трябваше да се възползва от появилата се възможност, въпреки всичко. Огледа се внимателно и открехна вратата, която издаде особен скърцащ звук. "Днес всичко ти се струва прекалено страшно и зловещо". Премина и затвори зад гърба си, запечатвайки прохода.

~~

Двайсет минути по-късно работата беше свършила. По-прашна от обикновено, Катерина Зеклос, ледената кралица или както там още я наричаха зад гърба й, се измъкна от прохода. Планът щеше да проработи и това беше най-важното. Веднъж завинаги щеше да се обвърже с Черния лорд. И после нищо нямаше да е същото.
Докато слизаше по стълбите беше толкова разсеяна, че не чу тихите стъпки в соварника. Там едно красиво азиатско момиче излизаше от прикритието си. Униформата му беше чиста, в синьо, а на гърдите му висеше лъскава значка с едно голямо "П" на нея.


В Коридора на префектите:
Spoiler:
Катерина се беше смръщила повече от обикновено и на красивото й лице се беше изписала необичайна съсредоточеност. Попринцип правеше всичко с такава лекота, че не й се налагаше да се замисля. Само че сега се бе изправила пред проблем и трябваше да го решши - и колкото се може по-бързо.
Говори с леля Бела предната нощ и тя беше категорична. Той ни трябва, каза. А защо точно той? Не каза. Катерина имаше добра представа за положението. Знаеше, че може да пострада.

През цялото това време, още от първи курс, Рий й беше най-добрият приятел. Един от малкото, които можеха да я изтърпят абсолютно всякаква. Бяха израстнали заедно. Познаваше го. Знаеше, че ще приеме, с подходящи аргументи. И все пак, ако можеше някак да не го забърква в тази работа...
Ако Моргана можеше да ме види в този момент, помисли си и се подсмихна. Моргана я мислеше за пълна егоистка. Всъщност за повечето хора беше такава?
- И за какво е всичкото това бързане, в крайна сметка? - попита накрая Рий. Бяха изминали всички коридори от подземията на Слидерин до Крилото на префектите. Наоколо не се чуваше никакъв шум.
- Шшт - изшъшка тя, като се огледа още веднъж. Нямаше как да е напълно сигурна, но пък не й се искаше и да го извежда извън училище по прохода от Соварника. Беше твърде рисковано сега. А и ако в крайна сметка решеше да не приеме предложението й, целият този маскарад нямаше да си е струвал.
- Ина - тя се подсмихна леко при споменаването на прякора. Рий се огледа, преди да продължи. Имаше някаква идея за какво ще си говорят. - Няма никого.
Катерина замълча за момент. На светлината на факлите Рий можеше да различи колко уморена изглеждаше тя, направо остаряла. Като различен човек. Кой би повярвал, че това е тя, Катерина Зеклос, The Queen B? Тя беше разочарована от себе си, донякъде. Слидерин нямаха приятели.
- Снощи говорих с леля Бела.
Въпреки всички зловещи неща, които се говореха за Белатрикс Лестранж, Катерина изпитваше симпатии към нея. В крайна сметка, бяха от свързани родове. Бела се отнасяше винаги с нещо като обич към нея. За Ина това беше достатъчно. В тонът й прозвуча нотка на радост, когато произнесе името.
- Тя иска от мен услуга. Можеш ли да се досетиш точно каква?
- Да се присъединиш?
- Не точно.
Леля Бела.. Само Катерина беше способна да се обръща към Белатрикс Лестранж по този начин. Рий се подсмихна, несъзнателно въртейки копчетата на ризата си между пръстите. Леля Бела. Беше приятелка на неговата леля, истинската му, кръвна леля. Приятелство, което не разбираше съвсем, макар че двете жени определено се разбираха. В редките случаи, когато леля му си оставаше вкъщи за повече от три - четири дни, двете бяха почти неразделни, свели главите си една към друга, усмихващи се на странни шеги, държащи се под ръка. Ако не познаваше Белатрикс достатъчно добре, би решил, че изпитва някаква топлина. Или може би..
- Рий, не е това. Престани да блееш, моля те. - Пак това молене, което си беше чисто, стопроцентово заповядване. - Виж, важно е, трябва да поговорим. И трябва да ме изслушаш.
Катерина, момичето, което се изправяше пред всяка ситуация с повече увереност и хъс и всичко от всеки, когото познаваше, изглеждаше.. уплашена и разколебана. Сякаш цялата кръв се бе отдръпнала от лицето й, и без това толкова бледо, че при всяко мигване, вените на клепачите й с оформяха като лилави паяжинки. Ръката й се стрелна и го сграбчи за лакътя.
- Обещай.
- Обещавам, обещавам. Казвай бързо и престани да се опитваш да ми пробиеш кожата. Така си я харесвам. И, между другото - усмихна се леко и наклони глава напред, - може би е от нерви, но ако не чуваш, някой наближава, така че побързай с тази твоя много важна тайна. Не искам да решат, че заговорничим.
Смехът му звънна из коридора, но не успя да заглуши стъпките. Ина въздъхна леко и благодари, че не само тя обича да ходи на токчета. Това би го чула и с два етажа разстояние. Наистина, така както бяха застанали, свели глави един към друг, минаваха или за любовници, криещи се от погледите на хората, или за съзаклятници, замислящи нещо. А точно тук, сред другите префекти, да си слидеринец и да правиш планове не беше не почит. Така че трябваше да избере първото. Подскочи леко и застана пред Джеф, облягайки го на каменната стена. Ръцете й се обвиха около врата му, а устните й застанаха до ухото му.
- Първо - това няма да се повтори. Второ, изглеждай по-убедително. Трето, повярвай ми, наистина, наистина не исках да го правя, но тя..
Млъкна за секунда, когато отляво се появи префектката на Грифиндор, забави, докато минаваше покрай тях, гледайки ги с любопитство, и продължи към баните, потропвайки с токчетата си.
- Рий, махни си ръцете от задника ми. Съмнявам се да се дъпе, затова ще седим така, не се подсмихвай. Бела вече не се опитва да ме накара да се присъединя - Катерина въздъхна и поклати леко глава, - сега иска друго.
На Рий, както и на всяко нормално момче, му беше трудно да се съсредоточи. Изглеждаше също толкова порастнал, колкото и Катерина и въпреки това разликата помежду им беше огромна. Тя се чудеше, от време на време, всъщност напоследък доста често, как един толкова интелигентен човек е способен да върши такива глупости.
За нея следващият извод беше очеизваден:
- Аз вече съм с тях. Решено беше преди месеци... - мълчание.
- Беше решено или ти го реши?
Тя преглътна. От кога пък го засягаха толкова морални въпроси?
- Има ли някакво значение?
- Има.
- Тогава, аз го реших.
Рий се вгледа по-съсредоточено в нея. Нямаше да разбере, дори и да лъжеше. Не бяха чак толкова близки. Всъщност, Катерина не беше с никого до толкова близка.
- Какво има да говорим тогава?
- Черният лорд има нужда от още някого.
- Да си го набави сам, тогава. - заяви Рий.
Ако не умееше да пази самообладание, сега би зяпнала от изненада.
- Днес нещо сме много нервни. - изсъска тя. - Мери си приказките, моля те.
Молиш ли ми се?
- И от кога Черният лорд има нужда от някого?
- Това е чест - заяви Катерина. - Която се оказва веднъж в живота. И ти трябва да разбереш колко е важно.
Рий я погледна някак странно. Значи започва да разбира, помисли си тя и пак й стана някак горчиво. Беше ли нужно наистина да спори с него? Може би ако просто им обяснеше, че не се е получило... Не, не, нямаше да стане по този начин. Когато нещо трябва да се свърши, се върши. Не се овърта. Никой не е в състояние да ми откаже, беше казала Белатрикс. Същото важеше в пълна сила и за Катерина.
- Разбираш ли? - попита простичко.
Погледът му изглеждаше разколебан, до известна степен объркан.
- Не може да не си го очаквал. До голяма степен ти си изключителен.
Отново се разсмя. Не, по-скоро избухна в истеричен смях. Избута я от себе си също толкова грубо и настоятелно, колкото преди малко я беше държал, и се облегна небрежно на стената, гледайки я с интерес. Беше се успокоил, ръцете му бяха далеч от кръглите копчета на ризата, и изглеждаше отпуснат. Катерина се взираше стъписано и потъркваше ръката, която беше стиснал - вероятно щеше да остане синка.
- Какво мислиш, че всички полезни и изключителни хора са там ли? Мислиш, че най доброто е там? - Всеки момент щеше да започне да вика, но това не я притесняваше. Познаваше го достатъчно добре, за да знае, че вика най много две минути, а после се успокоява. Друго я тревожеше. - Мислиш, че твоите избори трябва да бъдат и мои? Мислиш, че можеш, че трябва да ме съветваш? Да ми помагаш..
Грифиндорката се появи отново, зяпайки ги, сякаш бяха музеен артефакт. Ето ти един слух, който щеше да забавлява всички седмици наред. Първо - еротично представление, после семеен скандал. Просто прекрасно.
Стисна я за рамото още преди момичето да премине и я доближи до себе си. Катерина изписка лекичко, осъзнавайки, че отново е в ръцете му.
- Всъщност, Кат, се държиш доста по глупаво от обикновено. - Шепнеше, беше свършил с викането. - Но, не мога да скрия, леко съм впечатлен. Настоятелна си. Човек би си помислил, че ще ме убиеш, ако ти откажа.. Ако Му откажа.
- И - н - а. - Изсумтя момичето в ръцете му и се опита да се отскубне. - Пусни ме или усещам как ще останеш без нещо, Дийн.
Грифиндорката се обърна за последен път, за да попие цялата й нужна информация, след което изхвърча от помещението.
- Изпреварих те, Катерина. Може би това е било по-скоро изпитание за теб, отколкото възпитана и мила покана към мен. Замисли се.
След което се отдръпна, смигна й и също излезе от помещението.


Денят на Моргана бе протекъл повече от кошмарно. Изобщо, от последната й среща с Катерина насам, нищо не вървеше както трябва, като че коварната Слидеринка й бе лепнала някое проклятие за обръщане на света с краката нагоре.
"Нищо чудно и да го е направила." - мърмореше сама на себе си чернокосата азиатка - "Не е като да не е способна или да има някакви морални скруполи."
Като за начало, бе отлепила очи десет минути след започването на часа по Отвари. Странно, но никой не я беше събудил. Изобщо не можеше да проумее как съученичките й го бяха допуснали. Нали уж се славеха като умни и будни момичета? "Трябвало е просто да ме разтърсят и да ми кажат, че закъснявам. Ако се случи на някоя от тях, никога няма да им вляза в положение!" - закани се гневно азиатката. Една вена по челото й започна нервно да пулсира.
Второ, тичайки панически по стълбите, закъсняващата ученичка бе нацелила точно едно от липсващите стъпала. Докато успее да измъкне крака си оттам, бе загубила още десет-двадесет минути от безценното си време. Тъй като явно привидението беше решило, че тези премеждия не са й достатъчни, въоръженият с кофа слуз Пийвс я бе пресрещнал в началото на подземията. Докато изчисти гадостта от косата си и стигне до кабинета на професор Снейп, вече бе изминала първата половина от втория час. И тъй учителят по отвари определено не спадаше към категорията на най-състрадателните, мили и добри хора на земята, начаса й бе лепнал допълнително домашно. И наказание. Освен че още с влизането й беше отнел двадесет точки от дома на Рейвънклоу.
"Ами те са си виновни! Ако ме бяха събудили, нищо от това нямаше да се случи!" - заинати се Моргана, която все още не можеше да прости немарливостта на съученичките си. В крайна сметка така им се падаше! Щом никоя от тях не желаеше да прояви разбиране, всички щяха да си отнесат последствията! - " И това е!" - тросна се азиатката, която в момента бе способна да изкара какви ли не доводи, само и само за да потуши чувството си на вина.
Моргана вече бе пристигнала в крилото на префектите. От така бленуваното цамбурване в басейна я деляха някакви си незначителни стотина метра. Тя започна блажено да си представя как ще напълни водата с розови мехурчета, по възможност с аромат на череши. "О, дано да съм сама!" - почна да се умолява на невидимите сили тя, надявайки се, че вече им е омръзнало да я изтезават и че ще й осигурят поне едно нормално къпане.
В този миг на азиатката й се стори, че мярка познат силует.
Тя обърна небрежно глава, за да види дали наистина има някого, или просто си въобразява, и замръзна на място.
По дяволите, силуетът наистина бе познат.
При това по-познат, отколкото някога би й се искало.
Беше Катерина, разговаряща с някакво момче. Двамата бяха приведени един към друг и оставяха впечатлението, че чувствата между тях са повече от приятелски.
"Или че заговарят нещо." - Моргана отхвърли с насмешка първото предположение. Безсърдечно същество като Катерина не можеше да изпитва чувства, дори минимално доближаващи се до определението "повече от приятелски".
Азиатката побърза да излезе от обсега на двамата Слидеринци - видеха ли я, можеше да бъде сигурна, че никога повече няма да й се предостави възможността да ги подслуша.


_________________



Дмитрий Беликов - Durmstrang // Véronique Moreau - Beauxbatons
Вижте профила на потребителя http://hogwartsbgrp.bulgarianforum.net

3 Re: Сюжет на ролевата игра on Чет Дек 29, 2011 4:19 pm

Katherinna Zechlos

avatar
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
Така. Ето петте точки, които трябва да достигне сюжетната линия.

Да речем, че ние сме на първа точка: началото на учебната година.

Т2: Начало на Тримагическия турнир

Т3: Начало на Магьосническата борба

Т4: "Хогуортс" бива затворен

Т5: Издирване на хоркрусите & реликвите на смъртните (optional)

За да можем да постигнем и петте точки, трябва да имаме определен брой потребители.

Т1: 15
Т2: 25
Т3: 30
Т4: 35
Т5: 50

Приемете го като goals to achive ^^


_________________



Дмитрий Беликов - Durmstrang // Véronique Moreau - Beauxbatons
Вижте профила на потребителя http://hogwartsbgrp.bulgarianforum.net

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите