Hogwarts // a bg role play forum
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Hogwarts // a bg role play forum

you.

Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search

Latest topics
» Моргана Лафайет
Коридорите EmptyПет Яну 06, 2012 9:35 am by Моргана Лафайет

» Джефри Дийн
Коридорите EmptyНед Яну 01, 2012 12:41 pm by Katherinna Zechlos

» Александра Спенсър
Коридорите EmptyНед Яну 01, 2012 12:39 pm by Katherinna Zechlos

» Елиша Грейв
Коридорите EmptyНед Яну 01, 2012 12:35 pm by Katherinna Zechlos

» Катерина Зеклос
Коридорите EmptyНед Яну 01, 2012 12:34 pm by Katherinna Zechlos

» По училищните въпроси...
Коридорите EmptyНед Яну 01, 2012 11:59 am by Katherinna Zechlos

» Нужната стая
Коридорите EmptyСъб Дек 31, 2011 11:30 am by Katherinna Zechlos

» Съобщения; обяви
Коридорите EmptyСъб Дек 31, 2011 11:25 am by Katherinna Zechlos

» Относно героите
Коридорите EmptyЧет Дек 29, 2011 4:26 pm by Katherinna Zechlos

Affiliates
Коридорите 3624316J Коридорите Banner_metro Коридорите Fr Коридорите 2702232c Коридорите Serenanatedream Коридорите 120x60mb Коридорите 1059042c Коридорите 0a9a9183fc9c Коридорите 3050046m Коридорите 3483947Y

You are not connected. Please login or register

Коридорите

3 posters

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1Коридорите Empty Коридорите Вто Авг 02, 2011 2:51 pm

Katherinna Zechlos

Katherinna Zechlos
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..

Катерина се беше смръщила повече от обикновено и на красивото й лице се беше изписала необичайна съсредоточеност. Попринцип правеше всичко с такава лекота, че не й се налагаше да се замисля. Само че сега се бе изправила пред проблем и трябваше да го решши - и колкото се може по-бързо.
Говори с леля Бела предната нощ и тя беше категорична. Той ни трябва, каза. А защо точно той? Не каза. Катерина имаше добра представа за положението. Знаеше, че може да пострада.

През цялото това време, още от първи курс, Рий й беше най-добрият приятел. Един от малкото, които можеха да я изтърпят абсолютно всякаква. Бяха израстнали заедно. Познаваше го. Знаеше, че ще приеме, с подходящи аргументи. И все пак, ако можеше някак да не го забърква в тази работа...
Ако Моргана можеше да ме види в този момент, помисли си и се подсмихна. Моргана я мислеше за пълна егоистка. Всъщност за повечето хора беше такава?
- И за какво е всичкото това бързане, в крайна сметка? - попита накрая Рий. Бяха изминали всички коридори от подземията на Слидерин до Крилото на префектите. Наоколо не се чуваше никакъв шум.
- Шшт - изшъшка тя, като се огледа още веднъж. Нямаше как да е напълно сигурна, но пък не й се искаше и да го извежда извън училище по прохода от Соварника. Беше твърде рисковано сега. А и ако в крайна сметка решеше да не приеме предложението й, целият този маскарад нямаше да си е струвал.
- Ина - тя се подсмихна леко при споменаването на прякора. Рий се огледа, преди да продължи. Имаше някаква идея за какво ще си говорят. - Няма никого.
Катерина замълча за момент. На светлината на факлите Рий можеше да различи колко уморена изглеждаше тя, направо остаряла. Като различен човек. Кой би повярвал, че това е тя, Катерина Зеклос, The Queen B? Тя беше разочарована от себе си, донякъде. Слидерин нямаха приятели.
- Снощи говорих с леля Бела.
Въпреки всички зловещи неща, които се говореха за Белатрикс Лестранж, Катерина изпитваше симпатии към нея. В крайна сметка, бяха от свързани родове. Бела се отнасяше винаги с нещо като обич към нея. За Ина това беше достатъчно. В тонът й прозвуча нотка на радост, когато произнесе името.
- Тя иска от мен услуга. Можеш ли да се досетиш точно каква?
- Да се присъединиш?
- Не точно.

https://hogwartsbgrp.bulgarianforum.net

2Коридорите Empty Re: Коридорите Вто Авг 02, 2011 3:22 pm

Jeffrey Dean

Jeffrey Dean
Префект на Слидерин
Префект на Слидерин

Леля Бела.. Само Катерина беше способна да се обръща към Белатрикс Лестранж по този начин. Рий се подсмихна, несъзнателно въртейки копчетата на ризата си между пръстите. Леля Бела. Беше приятелка на неговата леля, истинската му, кръвна леля. Приятелство, което не разбираше съвсем, макар че двете жени определено се разбираха. В редките случаи, когато леля му си оставаше вкъщи за повече от три - четири дни, двете бяха почти неразделни, свели главите си една към друга, усмихващи се на странни шеги, държащи се под ръка. Ако не познаваше Белатрикс достатъчно добре, би решил, че изпитва някаква топлина. Или може би..
- Рий, не е това. Престани да блееш, моля те. - Пак това молене, което си беше чисто, стопроцентово заповядване. - Виж, важно е, трябва да поговорим. И трябва да ме изслушаш.
Катерина, момичето, което се изправяше пред всяка ситуация с повече увереност и хъс и всичко от всеки, когото познаваше, изглеждаше.. уплашена и разколебана. Сякаш цялата кръв се бе отдръпнала от лицето й, и без това толкова бледо, че при всяко мигване, вените на клепачите й с оформяха като лилави паяжинки. Ръката й се стрелна и го сграбчи за лакътя.
- Обещай.
- Обещавам, обещавам. Казвай бързо и престани да се опитваш да ми пробиеш кожата. Така си я харесвам. И, между другото - усмихна се леко и наклони глава напред, - може би е от нерви, но ако не чуваш, някой наближава, така че побързай с тази твоя много важна тайна. Не искам да решат, че заговорничим.
Смехът му звънна из коридора, но не успя да заглуши стъпките. Ина въздъхна леко и благодари, че не само тя обича да ходи на токчета. Това би го чула и с два етажа разстояние. Наистина, така както бяха застанали, свели глави един към друг, минаваха или за любовници, криещи се от погледите на хората, или за съзаклятници, замислящи нещо. А точно тук, сред другите префекти, да си слидеринец и да правиш планове не беше не почит. Така че трябваше да избере първото. Подскочи леко и застана пред Джеф, облягайки го на каменната стена. Ръцете й се обвиха около врата му, а устните й застанаха до ухото му.
- Първо - това няма да се повтори. Второ, изглеждай по-убедително. Трето, повярвай ми, наистина, наистина не исках да го правя, но тя..
Млъкна за секунда, когато отляво се появи префектката на Грифиндор, забави, докато минаваше покрай тях, гледайки ги с любопитство, и продължи към баните, потропвайки с токчетата си.
- Рий, махни си ръцете от задника ми. Съмнявам се да се дъпе, затова ще седим така, не се подсмихвай. Бела вече не се опитва да ме накара да се присъединя - Катерина въздъхна и поклати леко глава, - сега иска друго.

3Коридорите Empty Re: Коридорите Вто Авг 02, 2011 4:05 pm

Katherinna Zechlos

Katherinna Zechlos
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..

На Рий, както и на всяко нормално момче, му беше трудно да се съсредоточи. Изглеждаше също толкова порастнал, колкото и Катерина и въпреки това разликата помежду им беше огромна. Тя се чудеше, от време на време, всъщност напоследък доста често, как един толкова интелигентен човек е способен да върши такива глупости.
За нея следващият извод беше очеизваден:
- Аз вече съм с тях. Решено беше преди месеци... - мълчание.
- Беше решено или ти го реши?
Тя преглътна. От кога пък го засягаха толкова морални въпроси?
- Има ли някакво значение?
- Има.
- Тогава, аз го реших.
Рий се вгледа по-съсредоточено в нея. Нямаше да разбере, дори и да лъжеше. Не бяха чак толкова близки. Всъщност, Катерина не беше с никого до толкова близка.
- Какво има да говорим тогава?
- Черният лорд има нужда от още някого.
- Да си го набави сам, тогава. - заяви Рий.
Ако не умееше да пази самообладание, сега би зяпнала от изненада.
- Днес нещо сме много нервни. - изсъска тя. - Мери си приказките, моля те.
Молиш ли ми се?
- И от кога Черният лорд има нужда от някого?
- Това е чест - заяви Катерина. - Която се оказва веднъж в живота. И ти трябва да разбереш колко е важно.
Рий я погледна някак странно. Значи започва да разбира, помисли си тя и пак й стана някак горчиво. Беше ли нужно наистина да спори с него? Може би ако просто им обяснеше, че не се е получило... Не, не, нямаше да стане по този начин. Когато нещо трябва да се свърши, се върши. Не се овърта. Никой не е в състояние да ми откаже, беше казала Белатрикс. Същото важеше в пълна сила и за Катерина.
- Разбираш ли? - попита простичко.
Погледът му изглеждаше разколебан, до известна степен объркан.
- Не може да не си го очаквал. До голяма степен ти си изключителен.

https://hogwartsbgrp.bulgarianforum.net

4Коридорите Empty Re: Коридорите Вто Авг 02, 2011 5:39 pm

Jeffrey Dean

Jeffrey Dean
Префект на Слидерин
Префект на Слидерин

Отново се разсмя. Не, по-скоро избухна в истеричен смях. Избута я от себе си също толкова грубо и настоятелно, колкото преди малко я беше държал, и се облегна небрежно на стената, гледайки я с интерес. Беше се успокоил, ръцете му бяха далеч от кръглите копчета на ризата, и изглеждаше отпуснат. Катерина се взираше стъписано и потъркваше ръката, която беше стиснал - вероятно щеше да остане синка.
- Какво мислиш, че всички полезни и изключителни хора са там ли? Мислиш, че най доброто е там? - Всеки момент щеше да започне да вика, но това не я притесняваше. Познаваше го достатъчно добре, за да знае, че вика най много две минути, а после се успокоява. Друго я тревожеше. - Мислиш, че твоите избори трябва да бъдат и мои? Мислиш, че можеш, че трябва да ме съветваш? Да ми помагаш..
Грифиндорката се появи отново, зяпайки ги, сякаш бяха музеен артефакт. Ето ти един слух, който щеше да забавлява всички седмици наред. Първо - еротично представление, после семеен скандал. Просто прекрасно.
Стисна я за рамото още преди момичето да премине и я доближи до себе си. Катерина изписка лекичко, осъзнавайки, че отново е в ръцете му.
- Всъщност, Кат, се държиш доста по глупаво от обикновено. - Шепнеше, беше свършил с викането. - Но, не мога да скрия, леко съм впечатлен. Настоятелна си. Човек би си помислил, че ще ме убиеш, ако ти откажа.. Ако Му откажа.
- И - н - а. - Изсумтя момичето в ръцете му и се опита да се отскубне. - Пусни ме или усещам как ще останеш без нещо, Дийн.
Грифиндорката се обърна за последен път, за да попие цялата й нужна информация, след което изхвърча от помещението.
- Изпреварих те, Катерина. Може би това е било по-скоро изпитание за теб, отколкото възпитана и мила покана към мен. Замисли се.
След което се отдръпна, смигна й и също излезе от помещението.

5Коридорите Empty Re: Коридорите Чет Авг 04, 2011 9:40 am

Моргана Лафайет

Моргана Лафайет
Префект на Рейвънклоу
Префект на Рейвънклоу

Денят на Моргана бе протекъл повече от кошмарно. Изобщо, от последната й среща с Катерина насам, нищо не вървеше както трябва, като че коварната Слидеринка й бе лепнала някое проклятие за обръщане на света с краката нагоре.
"Нищо чудно и да го е направила." - мърмореше сама на себе си чернокосата азиатка - "Не е като да не е способна или да има някакви морални скруполи."
Като за начало, бе отлепила очи десет минути след започването на часа по Отвари. Странно, но никой не я беше събудил. Изобщо не можеше да проумее как съученичките й го бяха допуснали. Нали уж се славеха като умни и будни момичета? "Трябвало е просто да ме разтърсят и да ми кажат, че закъснявам. Ако се случи на някоя от тях, никога няма да им вляза в положение!" - закани се гневно азиатката. Една вена по челото й започна нервно да пулсира.
Второ, тичайки панически по стълбите, закъсняващата ученичка бе нацелила точно едно от липсващите стъпала. Докато успее да измъкне крака си оттам, бе загубила още десет-двадесет минути от безценното си време. Тъй като явно привидението беше решило, че тези премеждия не са й достатъчни, въоръженият с кофа слуз Пийвс я бе пресрещнал в началото на подземията. Докато изчисти гадостта от косата си и стигне до кабинета на професор Снейп, вече бе изминала първата половина от втория час. И тъй учителят по отвари определено не спадаше към категорията на най-състрадателните, мили и добри хора на земята, начаса й бе лепнал допълнително домашно. И наказание. Освен че още с влизането й беше отнел двадесет точки от дома на Рейвънклоу.
"Ами те са си виновни! Ако ме бяха събудили, нищо от това нямаше да се случи!" - заинати се Моргана, която все още не можеше да прости немарливостта на съученичките си. В крайна сметка така им се падаше! Щом никоя от тях не желаеше да прояви разбиране, всички щяха да си отнесат последствията! - " И това е!" - тросна се азиатката, която в момента бе способна да изкара какви ли не доводи, само и само за да потуши чувството си на вина.
Моргана вече бе пристигнала в крилото на префектите. От така бленуваното цамбурване в басейна я деляха някакви си незначителни стотина метра. Тя започна блажено да си представя как ще напълни водата с розови мехурчета, по възможност с аромат на череши. "О, дано да съм сама!" - почна да се умолява на невидимите сили тя, надявайки се, че вече им е омръзнало да я изтезават и че ще й осигурят поне едно нормално къпане.
В този миг на азиатката й се стори, че мярка познат силует.
Тя обърна небрежно глава, за да види дали наистина има някого, или просто си въобразява, и замръзна на място.
По дяволите, силуетът наистина бе познат.
При това по-познат, отколкото някога би й се искало.
Беше Катерина, разговаряща с някакво момче. Двамата бяха приведени един към друг и оставяха впечатлението, че чувствата между тях са повече от приятелски.
"Или че заговарят нещо." - Моргана отхвърли с насмешка първото предположение. Безсърдечно същество като Катерина не можеше да изпитва чувства, дори минимално доближаващи се до определението "повече от приятелски".
Азиатката побърза да излезе от обсега на двамата Слидеринци - видеха ли я, можеше да бъде сигурна, че никога повече няма да й се предостави възможността да ги подслуша.

http://personally-creation.nice-board.com/

Sponsored content



Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите