Катерина се беше смръщила повече от обикновено и на красивото й лице се беше изписала необичайна съсредоточеност. Попринцип правеше всичко с такава лекота, че не й се налагаше да се замисля. Само че сега се бе изправила пред проблем и трябваше да го решши - и колкото се може по-бързо.
Говори с леля Бела предната нощ и тя беше категорична. Той ни трябва, каза. А защо точно той? Не каза. Катерина имаше добра представа за положението. Знаеше, че може да пострада.
През цялото това време, още от първи курс, Рий й беше най-добрият приятел. Един от малкото, които можеха да я изтърпят абсолютно всякаква. Бяха израстнали заедно. Познаваше го. Знаеше, че ще приеме, с подходящи аргументи. И все пак, ако можеше някак да не го забърква в тази работа...
Ако Моргана можеше да ме види в този момент, помисли си и се подсмихна. Моргана я мислеше за пълна егоистка. Всъщност за повечето хора беше такава?
- И за какво е всичкото това бързане, в крайна сметка? - попита накрая Рий. Бяха изминали всички коридори от подземията на Слидерин до Крилото на префектите. Наоколо не се чуваше никакъв шум.
- Шшт - изшъшка тя, като се огледа още веднъж. Нямаше как да е напълно сигурна, но пък не й се искаше и да го извежда извън училище по прохода от Соварника. Беше твърде рисковано сега. А и ако в крайна сметка решеше да не приеме предложението й, целият този маскарад нямаше да си е струвал.
- Ина - тя се подсмихна леко при споменаването на прякора. Рий се огледа, преди да продължи. Имаше някаква идея за какво ще си говорят. - Няма никого.
Катерина замълча за момент. На светлината на факлите Рий можеше да различи колко уморена изглеждаше тя, направо остаряла. Като различен човек. Кой би повярвал, че това е тя, Катерина Зеклос, The Queen B? Тя беше разочарована от себе си, донякъде. Слидерин нямаха приятели.
- Снощи говорих с леля Бела.
Въпреки всички зловещи неща, които се говореха за Белатрикс Лестранж, Катерина изпитваше симпатии към нея. В крайна сметка, бяха от свързани родове. Бела се отнасяше винаги с нещо като обич към нея. За Ина това беше достатъчно. В тонът й прозвуча нотка на радост, когато произнесе името.
- Тя иска от мен услуга. Можеш ли да се досетиш точно каква?
- Да се присъединиш?
- Не точно.
Говори с леля Бела предната нощ и тя беше категорична. Той ни трябва, каза. А защо точно той? Не каза. Катерина имаше добра представа за положението. Знаеше, че може да пострада.
През цялото това време, още от първи курс, Рий й беше най-добрият приятел. Един от малкото, които можеха да я изтърпят абсолютно всякаква. Бяха израстнали заедно. Познаваше го. Знаеше, че ще приеме, с подходящи аргументи. И все пак, ако можеше някак да не го забърква в тази работа...
Ако Моргана можеше да ме види в този момент, помисли си и се подсмихна. Моргана я мислеше за пълна егоистка. Всъщност за повечето хора беше такава?
- И за какво е всичкото това бързане, в крайна сметка? - попита накрая Рий. Бяха изминали всички коридори от подземията на Слидерин до Крилото на префектите. Наоколо не се чуваше никакъв шум.
- Шшт - изшъшка тя, като се огледа още веднъж. Нямаше как да е напълно сигурна, но пък не й се искаше и да го извежда извън училище по прохода от Соварника. Беше твърде рисковано сега. А и ако в крайна сметка решеше да не приеме предложението й, целият този маскарад нямаше да си е струвал.
- Ина - тя се подсмихна леко при споменаването на прякора. Рий се огледа, преди да продължи. Имаше някаква идея за какво ще си говорят. - Няма никого.
Катерина замълча за момент. На светлината на факлите Рий можеше да различи колко уморена изглеждаше тя, направо остаряла. Като различен човек. Кой би повярвал, че това е тя, Катерина Зеклос, The Queen B? Тя беше разочарована от себе си, донякъде. Слидерин нямаха приятели.
- Снощи говорих с леля Бела.
Въпреки всички зловещи неща, които се говореха за Белатрикс Лестранж, Катерина изпитваше симпатии към нея. В крайна сметка, бяха от свързани родове. Бела се отнасяше винаги с нещо като обич към нея. За Ина това беше достатъчно. В тонът й прозвуча нотка на радост, когато произнесе името.
- Тя иска от мен услуга. Можеш ли да се досетиш точно каква?
- Да се присъединиш?
- Не точно.