Индекс
Катерина Зеклос
" Не се страхувай от съвършенството... Никога няма да го притежаваш. "
Външният вид на Катерина те впечатлява още в момента, в който я видиш. Никога не можеш да си сигурен дали е реална, просто защото тя не изглежда такава. По-скоро можеш да си я представиш някъде сред облачетата, като древногръцка богиня. Каквото и да кажеш, все няма да ти изглежда достатъчно, за да я опишеш. Косата й е дълга и права, падаща по раменете й и спускаща се до кръста й. Гарвановочерна, свободна и мека. Кожата й е бледа. На нейният фон изпъкват плътните розови устни, прикриващи усмивката й. Зъбите й са снежнобели и прави. Зад кичурите коса, спускащи се пред лицето й, ясно се забелязват сините й очи. Цветът им е особен, привличащ. Приличат малко на сапфири, с малки омагьосващи сини точици в тях. Като че ли в очите на Катерина винаги има луна. Тя има красиво тяло, изваяна, перфектна фигура. Не е много висока, може би това е единственото, което я отличава от женският идеал. Въпреки това кратака й са дълги и красиви. Определено е способна да прикове вниманието на всеки.
Катерина излъчва с цялото си същество самочувствие, класа, надменност. Тя е властна, това се забелязва още от първата среща с нея. Прави винаги каквото си иска, постига целите си на каквато и да цена. Ако човек иска да я опознае трябва да премине през много неща, тъй като тя не се поддава лесно. Под обвивката наистина се крие много. Катерина има много богата обща култура, може да говори с часове на различни теми, може дори да бъде мила... Е, рядко, но е възможно. Умее да разбира хората и да ги анализира. Тя е голяма манипулаторка, чертае и предвижда всичко. Може да накара всеки да се почувства желан и обичан, но след като вече не й трябва – мразен. Въпреки че използва хората, има и такива, които обиква. Това се случва рядко, но все пак Катерина може да обича силно. И завинаги. При нея всички чувства са силни, преувеличени. Тя е от онзи тип хора, които или имат сродни души, или смъртни врагове. Нищо посредата. Като цяло тя е много саркастична, умее да имитира другите и да забавлява околните. Хората обикновено не я намразват – тя им вдъхва по-скоро възхищение, но така и не успяват да я опознаят.
Историята й е не по-малко интересна от самата нея. Катерина е родена в Санкт Петербург в много богато семейство. Майка й притежава неизброими богатства. Катерина Петрова, по баща (Катерина е кръстане на майка си – бел.), наследява огромна търговска империя, чийто паричен капитал е, напрактика, неизчерпаем. Дъщеря й расте в разкош. Получава всичко, което иска. Баща й е умрял, когато тя е още много малка. Тя е сериозно дете – сериозна в учението, сериозна дори в игрите и в разговорите си. Първоначално съучениците й я възприемат като странна, но колкото повече расте, толкова повече се налага като кралица. Кралица на... всичко. Катерина е способна само с две думи да унищожи някого. И пак по същият начин – да го превърне в личност. Колкото повече расте обаче, тя се обеждава, че има нещо нередно в самата нея. Всичко започва с няколко съвсем дребни инцидента - Катерина изпуска нервите си, а супата в ръцете на бавачката й експлоадира; получава по-ниска оценка от очакваното, а черната дъска се откача, полита и за малко не размазва главата на частният й учител ... Майка й най-накрая разкрива пред нея светът на магьосниците и истинското й родословие (виж по-долу). Катерина пожелава незабавно да постъпи в "Хогуортс" и майка й е неспособна да й откаже. Там тя придобива бърза популярност, тъй като способностите й са изключителни. Разпределена е в дом Слидерин. Жъне и куидични успехи - тя е търсач, като започва едва през втори курс. Тъкмо през тази година е избрана за префект, което е дългоочаквана, но приятна чест за нея.
Тя има малко недостатъци. Сред тях е, че понякога кара хората около себе си да се чувстват зле – притежава прекалено голямо самочувствие и жажда за самоизтъкване. Има страх от обвръзване и се разкрива трудно.
Друг нейн недостатък е, че има слабост към цигарите и алкохола и умее да се забърква в страшни неприятности заради тях.
~ Катерина е на 15
~ Любими цветове: тъмната гама; обожава сивото.
~ Домашен любимец: няма, но обожава кучетата.
~ Любима книга: „Тъмната кула” на Стивън Кинг; Обожава четвъртата част на серията.
~ Любим филм: повечето на Джони Деп, като предпочита Аризонска мечта и Едуард Ножиците.
~ Пада си по по-възрастни мъже, особено ако са дългокоси и мускулести и някак са плашещи.
~ Последната сериозна връзка, която е имала е била с учителят й по ЗСЧИ (в последствие е уволнен за това).
~ Майка й е била метаморфмаг. Катерина също е наследила подобни способности, но не е толкова добра и не е убочавана.
~ Свободно говорими езичи: английски, руски, мъничко френски + мъничко немски.
~ Има навика да произнася някои думи странно - например "карамфил" с меко л.
~ Движи се прекалено грациозно за нормален човек. Предполага се, че е имала свръхестествени роднини - вероятно вампири.
~ Харесва: думата „небе”; дневници; рокмузика.
~ Нехаресва: добродушни и безхарактерни хора.
~ Тренирала е бойни изкуства четири години.
Снимки:
1; 2; 3;4;5;6; 7
Татуировки:
Родословие:
Семейство Малфой = Нарциса Малфой + Луциус Малфой
Сестрата на Луциус Малфой всъщност е Катерина Петрова (Зеклос; майката на Катерина Зеклос); двата рода са тясно свързани, въпреки сегашното местожителсво на родът Петрови. (яко звучи, хаха)
Майката на Катерина примълчава този факт, тя го узнава по-късно в училище. Катерина (старша) също е имала спосолбности, но е била "твърде слабохарактерна за да ги използва разумно и да се застъпи за Черният лорд" (думи на Белатрикс Лестранж), за това не е искала да въвлича и дъщеря си. Късно.
ИЗБИРА СТРАНАТА: не се знае още, но я уговарят усилено за "тъмната страна"; "вуйна й" и вуйчо й могат да бъдат доста убедителни.
Майката на Катерина: снимка
Баща й: (Алекзандър Зеклос) снимка
Дом: Слидерин
Пост: префект; капитан на куидичния отбор
Курс: 5ти
Наложени наказания: кой ти ги брой в днешно време ... ;д
Статистики:
Издръжливост: 50
Интелект: 50
Летене: 50
Магия: 50
Нападение: 50
Защита: 50
Силни предмети: Добра е почти във всичко. Най-много й се отдава трансхигурацията & защита срещу Черните изкуства.
Не й се отдава: Грижа за магическите създания.
Денят беше напълно обикновен. Свъсеното аглийско небе не искаше и не искаше да се усмихне, тежките капки вече падаха, а Катерина беше заета с четене. Стоеше в общата стая на дом Слидерин - на нейния дом, както обичаше да си напомня - и проучваше старите си дневници с особено усърдие. Правеше го почти всяка година и с помощтта на тази практика никога не забравяше нечие лошо поведение. Катерина беше злопаметна. Според майка й завинаги щеше да си остане такава. Наследила го била от баща си.
Беше преметнала крака на облегалката на креслото и ги поклащаше. Първата й година в "Хогуортс"... да, спомняше си го, като че ли беше вчера.
- ... Зеклос, Катерина!
Високият глас на професор МакГонагъл я накара почти да подскочи. Тя забърза към Разпределителната шапка. Сигурна беше, че за чуждите очи изглежда хладнокръвна и уверена, но сърцето й сякаш скачаше висок скок в гърдите й. Вдигна опърпаната шапка от столчето и седна. Внимателно я постави върху главата си. Толкова беше развълнувана, че дори не се възмути на вида й.
- Трудно... много трудно - чу тихо гласче в ухото си. - Виждам смелост, отдаденост... Но и много чернилка... Лош характер, определено... А знания - много... Можеш да идеш в Рейвънклоу... Или в Грифиндор... - шапката замълча. - Но мисля, че мястото ти е в СЛИДЕРИН!
Шапката изкрещя последната дума на цялата зала. От към масата на Слидерин се чуха одобрителни възгласи. От тази на Грифиндор се чуха освирквания, но тя вирна брадичка и с гордост пристъпи към новия си дом.
Когато се замислеше защо все още не е приела предложението да стане смъртожадна, на ум й идваше само един логичен отговор - "Хогуортс" беше нейн дом, а тя знаеше, че ако Черният лорд победи, това място няма да е същото. Съзнаваше, че това е неочаквано проявление на слабост - Господи, тя се срамуваше от тази слабост!, но в действителност такъв беше изборът й. Но нещата се променят. Нямаше как да не вземе страна още дълго време. А да се присъедини към Ордена на Феникса - това беше немислимо.
Тъкмо в тази година я направиха префект. Предната година пък оглави отбора по куидич. Майка й не беше особено развълнувана за второто.
- Куидич - беше изсумтяла тя. - Толкова приличаш на баща си!
Майка й винаги смяташе, че ако нещо не е типично за нея самата, то Катерина го е взела от баща си. Нелепо, при положение, че тя дори не го познаваше. А може би между членовете на едно семейство имаше някаква мистична връзка?
Виж за префектския пост беше много щастлива.
- Очаквах го - каза й, когато Катерина й показа писмото и значката си, - но това не ме прави по-малко щастлива, разбира се.
Докато стоеше в креслото си Катерина се запита дали изобщо майка й знае истинското значение на думата щастие. Що се отнася до нея самата, не беше сигурна, че го е изпитвала някога.
Мислите й бяха прекъснати от някакво момче. Петокурсник. Хубаво телосложение. Синеок и със светла коса. Май го познаваше (технически тя познаваше почти всеки). Името му беше нещо като Стивън, Скайлър, Ст... Не можеше да се сети за повече имена със Ст.
- Катерина? - беше се навел над нея. Харесаха й очите му и реши, че ще му прости за грубостта. - Имахме среща.
Това неочаквано разкритие я стресна.
- Сигурно сме имали... ако ми кажеш името си, може би все още можем да имаме?
Той се разсмя, смехът му също й хареса.
- Казвам се Старк. И всъщност нося писмо от леля ти Белатрикс - при споменаването на името й очите му светнаха.
"Тази среща ли", помисли си Катерина и протегна ръка, за да вземе писмото от ръката му.
"До моята скъпа Катерина, пишеше там,
колко още смяташ, че ще те чакам?"
" Не се страхувай от съвършенството... Никога няма да го притежаваш. "
Външният вид на Катерина те впечатлява още в момента, в който я видиш. Никога не можеш да си сигурен дали е реална, просто защото тя не изглежда такава. По-скоро можеш да си я представиш някъде сред облачетата, като древногръцка богиня. Каквото и да кажеш, все няма да ти изглежда достатъчно, за да я опишеш. Косата й е дълга и права, падаща по раменете й и спускаща се до кръста й. Гарвановочерна, свободна и мека. Кожата й е бледа. На нейният фон изпъкват плътните розови устни, прикриващи усмивката й. Зъбите й са снежнобели и прави. Зад кичурите коса, спускащи се пред лицето й, ясно се забелязват сините й очи. Цветът им е особен, привличащ. Приличат малко на сапфири, с малки омагьосващи сини точици в тях. Като че ли в очите на Катерина винаги има луна. Тя има красиво тяло, изваяна, перфектна фигура. Не е много висока, може би това е единственото, което я отличава от женският идеал. Въпреки това кратака й са дълги и красиви. Определено е способна да прикове вниманието на всеки.
Катерина излъчва с цялото си същество самочувствие, класа, надменност. Тя е властна, това се забелязва още от първата среща с нея. Прави винаги каквото си иска, постига целите си на каквато и да цена. Ако човек иска да я опознае трябва да премине през много неща, тъй като тя не се поддава лесно. Под обвивката наистина се крие много. Катерина има много богата обща култура, може да говори с часове на различни теми, може дори да бъде мила... Е, рядко, но е възможно. Умее да разбира хората и да ги анализира. Тя е голяма манипулаторка, чертае и предвижда всичко. Може да накара всеки да се почувства желан и обичан, но след като вече не й трябва – мразен. Въпреки че използва хората, има и такива, които обиква. Това се случва рядко, но все пак Катерина може да обича силно. И завинаги. При нея всички чувства са силни, преувеличени. Тя е от онзи тип хора, които или имат сродни души, или смъртни врагове. Нищо посредата. Като цяло тя е много саркастична, умее да имитира другите и да забавлява околните. Хората обикновено не я намразват – тя им вдъхва по-скоро възхищение, но така и не успяват да я опознаят.
Историята й е не по-малко интересна от самата нея. Катерина е родена в Санкт Петербург в много богато семейство. Майка й притежава неизброими богатства. Катерина Петрова, по баща (Катерина е кръстане на майка си – бел.), наследява огромна търговска империя, чийто паричен капитал е, напрактика, неизчерпаем. Дъщеря й расте в разкош. Получава всичко, което иска. Баща й е умрял, когато тя е още много малка. Тя е сериозно дете – сериозна в учението, сериозна дори в игрите и в разговорите си. Първоначално съучениците й я възприемат като странна, но колкото повече расте, толкова повече се налага като кралица. Кралица на... всичко. Катерина е способна само с две думи да унищожи някого. И пак по същият начин – да го превърне в личност. Колкото повече расте обаче, тя се обеждава, че има нещо нередно в самата нея. Всичко започва с няколко съвсем дребни инцидента - Катерина изпуска нервите си, а супата в ръцете на бавачката й експлоадира; получава по-ниска оценка от очакваното, а черната дъска се откача, полита и за малко не размазва главата на частният й учител ... Майка й най-накрая разкрива пред нея светът на магьосниците и истинското й родословие (виж по-долу). Катерина пожелава незабавно да постъпи в "Хогуортс" и майка й е неспособна да й откаже. Там тя придобива бърза популярност, тъй като способностите й са изключителни. Разпределена е в дом Слидерин. Жъне и куидични успехи - тя е търсач, като започва едва през втори курс. Тъкмо през тази година е избрана за префект, което е дългоочаквана, но приятна чест за нея.
Тя има малко недостатъци. Сред тях е, че понякога кара хората около себе си да се чувстват зле – притежава прекалено голямо самочувствие и жажда за самоизтъкване. Има страх от обвръзване и се разкрива трудно.
Друг нейн недостатък е, че има слабост към цигарите и алкохола и умее да се забърква в страшни неприятности заради тях.
~ Катерина е на 15
~ Любими цветове: тъмната гама; обожава сивото.
~ Домашен любимец: няма, но обожава кучетата.
~ Любима книга: „Тъмната кула” на Стивън Кинг; Обожава четвъртата част на серията.
~ Любим филм: повечето на Джони Деп, като предпочита Аризонска мечта и Едуард Ножиците.
~ Пада си по по-възрастни мъже, особено ако са дългокоси и мускулести и някак са плашещи.
~ Последната сериозна връзка, която е имала е била с учителят й по ЗСЧИ (в последствие е уволнен за това).
~ Майка й е била метаморфмаг. Катерина също е наследила подобни способности, но не е толкова добра и не е убочавана.
~ Свободно говорими езичи: английски, руски, мъничко френски + мъничко немски.
~ Има навика да произнася някои думи странно - например "карамфил" с меко л.
~ Движи се прекалено грациозно за нормален човек. Предполага се, че е имала свръхестествени роднини - вероятно вампири.
~ Харесва: думата „небе”; дневници; рокмузика.
~ Нехаресва: добродушни и безхарактерни хора.
~ Тренирала е бойни изкуства четири години.
Снимки:
1; 2; 3;4;5;6; 7
Татуировки:
Родословие:
Семейство Малфой = Нарциса Малфой + Луциус Малфой
Сестрата на Луциус Малфой всъщност е Катерина Петрова (Зеклос; майката на Катерина Зеклос); двата рода са тясно свързани, въпреки сегашното местожителсво на родът Петрови. (яко звучи, хаха)
Майката на Катерина примълчава този факт, тя го узнава по-късно в училище. Катерина (старша) също е имала спосолбности, но е била "твърде слабохарактерна за да ги използва разумно и да се застъпи за Черният лорд" (думи на Белатрикс Лестранж), за това не е искала да въвлича и дъщеря си. Късно.
ИЗБИРА СТРАНАТА: не се знае още, но я уговарят усилено за "тъмната страна"; "вуйна й" и вуйчо й могат да бъдат доста убедителни.
Майката на Катерина: снимка
Баща й: (Алекзандър Зеклос) снимка
Дом: Слидерин
Пост: префект; капитан на куидичния отбор
Курс: 5ти
Наложени наказания: кой ти ги брой в днешно време ... ;д
Статистики:
Издръжливост: 50
Интелект: 50
Летене: 50
Магия: 50
Нападение: 50
Защита: 50
Силни предмети: Добра е почти във всичко. Най-много й се отдава трансхигурацията & защита срещу Черните изкуства.
Не й се отдава: Грижа за магическите създания.
Денят беше напълно обикновен. Свъсеното аглийско небе не искаше и не искаше да се усмихне, тежките капки вече падаха, а Катерина беше заета с четене. Стоеше в общата стая на дом Слидерин - на нейния дом, както обичаше да си напомня - и проучваше старите си дневници с особено усърдие. Правеше го почти всяка година и с помощтта на тази практика никога не забравяше нечие лошо поведение. Катерина беше злопаметна. Според майка й завинаги щеше да си остане такава. Наследила го била от баща си.
Беше преметнала крака на облегалката на креслото и ги поклащаше. Първата й година в "Хогуортс"... да, спомняше си го, като че ли беше вчера.
- ... Зеклос, Катерина!
Високият глас на професор МакГонагъл я накара почти да подскочи. Тя забърза към Разпределителната шапка. Сигурна беше, че за чуждите очи изглежда хладнокръвна и уверена, но сърцето й сякаш скачаше висок скок в гърдите й. Вдигна опърпаната шапка от столчето и седна. Внимателно я постави върху главата си. Толкова беше развълнувана, че дори не се възмути на вида й.
- Трудно... много трудно - чу тихо гласче в ухото си. - Виждам смелост, отдаденост... Но и много чернилка... Лош характер, определено... А знания - много... Можеш да идеш в Рейвънклоу... Или в Грифиндор... - шапката замълча. - Но мисля, че мястото ти е в СЛИДЕРИН!
Шапката изкрещя последната дума на цялата зала. От към масата на Слидерин се чуха одобрителни възгласи. От тази на Грифиндор се чуха освирквания, но тя вирна брадичка и с гордост пристъпи към новия си дом.
Когато се замислеше защо все още не е приела предложението да стане смъртожадна, на ум й идваше само един логичен отговор - "Хогуортс" беше нейн дом, а тя знаеше, че ако Черният лорд победи, това място няма да е същото. Съзнаваше, че това е неочаквано проявление на слабост - Господи, тя се срамуваше от тази слабост!, но в действителност такъв беше изборът й. Но нещата се променят. Нямаше как да не вземе страна още дълго време. А да се присъедини към Ордена на Феникса - това беше немислимо.
Тъкмо в тази година я направиха префект. Предната година пък оглави отбора по куидич. Майка й не беше особено развълнувана за второто.
- Куидич - беше изсумтяла тя. - Толкова приличаш на баща си!
Майка й винаги смяташе, че ако нещо не е типично за нея самата, то Катерина го е взела от баща си. Нелепо, при положение, че тя дори не го познаваше. А може би между членовете на едно семейство имаше някаква мистична връзка?
Виж за префектския пост беше много щастлива.
- Очаквах го - каза й, когато Катерина й показа писмото и значката си, - но това не ме прави по-малко щастлива, разбира се.
Докато стоеше в креслото си Катерина се запита дали изобщо майка й знае истинското значение на думата щастие. Що се отнася до нея самата, не беше сигурна, че го е изпитвала някога.
Мислите й бяха прекъснати от някакво момче. Петокурсник. Хубаво телосложение. Синеок и със светла коса. Май го познаваше (технически тя познаваше почти всеки). Името му беше нещо като Стивън, Скайлър, Ст... Не можеше да се сети за повече имена със Ст.
- Катерина? - беше се навел над нея. Харесаха й очите му и реши, че ще му прости за грубостта. - Имахме среща.
Това неочаквано разкритие я стресна.
- Сигурно сме имали... ако ми кажеш името си, може би все още можем да имаме?
Той се разсмя, смехът му също й хареса.
- Казвам се Старк. И всъщност нося писмо от леля ти Белатрикс - при споменаването на името й очите му светнаха.
"Тази среща ли", помисли си Катерина и протегна ръка, за да вземе писмото от ръката му.
"До моята скъпа Катерина, пишеше там,
колко още смяташ, че ще те чакам?"
