Соварника

Първата седмица от училището, както винаги, бе изключително натоварваща и стресираща за хората, които не бяха свикнали на здраво учене. Всяко междучасие по коридорите на Хогуортс се виждаха тичащи първокурсници с бледи личица, които очевидно се бяха изплашили до смърт от факта, че се бяха загубили. Когато можех, помагах, като си спомнях, че и аз бях така в началото.
Още преди да замина, баща ми изрично ми каза често да му пращам по някоя друга сова с новости от училище. Първата седмица съвсем бях забравила, затова седнах и написах едно дълго и описателно писмо, като извинение. След като най-накрая бях приключила с домашното си по Трансфигурация, което ми отне почти три часа, вече облекчена тръгнах към соварника. Взех от нощното си шкафче две бисквитки, които да дам на Емелин, моята сова. Оперението й бе изключително красиво и имаше светлокафяви и бели ленти по перата си. Купих я преди да дойда тук да уча и досега тя ми е служила изключително вярно.
Все още по коридорите на училището нямаше много ученици, защото повече още учеха, затова по пътя си срещнах само няколко човека. Соварника не беше много далеч от нашата обща стая, затова бързо стигнах до него. Бутнах вратата, която буквално раздра тишината с пронизителното си скърцане. Аз надникнах внимателно и както очаквах, вътре имаше някой. Беше момиче от Рейвънклоу. Не се бяхме запознавали лично, но я бях виждала по коридорите на училището, а даже, струва ми се, имахме и часове заедно миналата година.
Усмихнах й се леко, а след това продължих към Емелин. Тя кротко спеше с главичка под крилото си, но когато прокарах пръста си по врата й, тя се разбуди. Разбра веднага, че има да върши работа, затова бързо влезе във форма. Подадох й двете бисквитки и докато я чаках да ги изяде, установих, че може би не е възпитано да игнорирам рейвънклоуката така. Затова се обърнах и отново й се усмихнах.
- Здравей! - поздравих я учтиво.

- Здравей. - поздрави я на свой ред Моргана и се премести така, че да успее да я вижда без да обръща непрестанно глава - Как се казваш?
- Александра Спенсър. - отвърна й третокурсничката и същевременно изтупа трохите от дланта си (совата й се бе нахранила и сега почистваше с клюн перата си) - Ами ти?
- Просто Моргана - сви рамене момичето;
Двете се умълчаха. Александра си затананика полугласно някаква мелодия и заклати крака в такт с ритъма. Моргана не я виждаше, тъй като погледът й бе прикован към крачето на совата, но въпреки това долавяше как обувките й тихичко почукват по каменните стени на соварника. Когато най-накрая бе готова със завързването, погали Елвира нежно по главата и й каза:
- Ако не иска да ми изпрати ... ъъ.. - тя се обърна към съкурсничката си и предвиди, че е по-благоразумно да си замълчи - ..нещата, които съм посочила, го накълви хубаво. Но не си тръгвай с празни ръце!.. Така де, образно казано.
Моргана зърна с периферното си зрение любопитната физиономия, която се бе изписала на лицето на Александра, затова реши да отклони мислите й от неудобната тема;
- Познаваш ли Елизабет Лойд? - попита я и отиде да седне при нея.
Александра я погледна изненадано.
- Да, тя ми е приятелка. Откъде я познаваш?
- Миналата година ми помогна. Аз.. е, ами - Моргана се наруга мислено наум. От трън, та на глог. Тази случка бе още по-забранена за разказване - заедно с братовчедите си се бе промъкнала в кабинета на Снейп (искаха да вземат част от съставките на личните му запаси, за да забъркат гърмяща отвара), но за нещастие се натъкнаха на една доста неприятна гадина охранител; и ако съдбата не бе така благосклонна да прати Лиза край кабинета точно в този момент, щяха да си имат големи неприятности. - Извърши ми услуга, това е. Още имам да й я връщам.
- Разбирам.. - отговори Александра - Такава си е. Има добро сърце.
Моргана отвори уста, но преди да успее да се изкаже, нещо отвлече вниманието й, и я затвори. Тя примижа с очи, след което стана и почна да пристъпва бавно към ъгъла на соварника.
- Какво има? - намръщи се новата й позната и се опита да проследи погледа й.
Тогава и тя го забеляза.
Затрупан от прах и пера, на пода лежеше някакъв предмет. Не можеше да види какво е - единственото, което успяваше да разбере за него от положението, на което се намираше, бе, че излъчва слабо червено сияние.
Моргана, която междувременно бе стигнала до него и вече се бе навела, за да го вдигне, ахна.
- Какво е? - попита Александра и веднага дотича до нея.
- Ами... ето, виж. - Моргана й го подаде и съкурсничката й го взе в ръка.
Предметът представляваше нещо като монета - или поне формата му бе плоска и кръгла като галеон. Тялото му це прорязано от назъбени ивици, които се спускаха като лъчи към центъра и се съединяваха в една искряща в алено звезда - явно бяха забелязали именно нейното сияние. Вътре в нея като че ли нещо клокочеше. Момичето я доближи до ухото си и долови тих звук. Наподобяваше бълбукане на отвара.
- Какво ли е? - попита Моргана, чието любопитство почваше да нараства все повече и повече. Тя наведе глава близо до предмета, за да го разгледа по-добре, и го побутна с показалец.
В същия миг се чу свистене и от петте лъчи на звездата се изстреляха струи червеникав прах. Стреснати, двете момичета изпищяха и се дръпнаха назад като опарени. Монетата падна на земята и се претъркули по каменния под.
- Леле - каза Моргана и си плю в пазвата - Как само ме стресна!
- Я виж тук - отвърна и Александра и посочи към стената.
Точно в центъра й се бе появило едно малко кръгче.
- Мислиш ли, че... - попита Моргана и в очите й пламнаха искри. Тя грабна монетата и преди съкурсничката й да успее да възрази, я сложи във вдлъбнатинката.
Пасна идеално.
Първоначално не се случи нищо. Моргана въздъхна и се нацупи. Надяваше се на по-интересен развой.
- Жалко. - каза тя и тръгна да се обръща.
- Почакай - хвана я за рамото Александра и посочи към стената.
Там почваше да се образува нещо.
Врата.

п.с. - надявам се, че нямаш нищо против, но реших да заменя диалога с някакво приключение.

Без дори да подозира, че коварната Слидеринка й е запратила заклинание, Моргана се почувства така, сякаш някой я е ударил с чук по главата. Загуби ориентация и почна да й се вие свят - до такава степен, че й се стори, че подът отива на мястото на тавана и стените разменят местата си. Тя почна да се клати в опит да запази равновесие и усети как почва да й се повдига - нещо като морската болест, обаче на земята. На практика беше почти същото, защото чувстваше повърхността под краката си точно като бушуващи вълни в океанa. След около десетина секунди, които й се сториха като цял век, ефектът от магията отмина. Момичето се задъха и разтреперано се облегна на стената.
- Така значи, а? Атакуваш подло?
- Твой си е проблемът, че не можеш да виждаш. - изсмя се превзето Катерина - Ако искаш да знаеш, в истинска битка никой няма да благоволи да чака Ваше Височество да се подготви. Реагираш бързо. Чувала ли си за нещо като светкавична самоотбрана?
- И това ми било префект - възмути се Александра тихичко, но това не убягна от ушите на Катерина, която веднага я сряза:
- Май някой се страхува да използва магическата пръчка, а?
- Достатъчно! - Нервите на Моргана бяха опънати до скъсване - Риктусемпра *!
Катерина обаче беше ловка. Тя се завъртя пъргаво настрани и магията се удари в стената на соварника. Птиците, които се бяха излегнали там, изцвърчаха уплашено и се разлетяха.
- Фурнукулус *! - контраатакува Слидеринката, но преди да уцели Моргана, Александра я бутна настрани и двете се строполиха една връз друга на пода.
Азиатката не успя да благодари на приятелката си, защото нямаше време за приказки. Всеки миг беше ценен. Бяха на земята, а това определено ги правеше лесна мишена. Секунда след като бяха паднали, тя се обърна и извика:
- Експелиармус!
Катерина обаче отново реагира безгрешно и блокира обезоръжаващата магия с едно най-обикновено "Протего".
- Колко срамно... - започна да им се подиграва тя с бавен, протяжен глас - Две сте и дори така не можете да ме победите.
Това очевидно засрами Моргана, която никак не обичаше да губи надмощие; мразеше да бъде слабата. А и битката наистина бе нечестна. Следователно - ужасно унизителна.
На всичкото отгоре Катерина наистина се справяше по-добре от тях, макар да имаха числено превъзходство.
- Добре тогава! - съвсем неочаквано се обади Александра, стана и насочи пръчката си срещу Катерина - Извикай някой твой приятел и нека видим кой ще победи!
Моргана не можеше да повярва, че чува нещо подобно от устата на някой от Хафълпаф. Пък и Александра изглеждаше толкова мила и тиха. Кротка, спокойна... а сега се бе преобразила до неузнаваемост.
"Вярно е." - помисли си азиатката - "Тихите води са най-дълбоки."

* Риктусемпра – гъделичкаща магия;

* Фурнукулус – магия за циреи;