Hogwarts // a bg role play forum
Hogwarts // a bg role play forum
you.
ИндексТърсене
Latest topics
Navigation
Affiliates
"Оливандър"
2 posters
Съобщение [Страница 1 от 1]
1 "Оливандър" Чет Юни 09, 2011 3:29 pm
Katherinna Zechlos
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
2 Re: "Оливандър" Чет Юли 07, 2011 10:14 am
Veronica Adler
Грифиндор
7 Юли 2011г. Имаше време преди началото на учебната година. Трябваше да набавя необходимите си предмети, книги и учебници преди започването, но аз избързвах както обикновено. Защо? Нямаше нещо по-добро за правене. Скуката от ваканцията ми бе дотегнала. С нетърпение чаках денят, в който ще се кача на влака и ще отпътувам надалеч в онзи приказен свят.
Не се бях уговаряла с някой от приятелите си да отидем заедно до "Оливандър", но това ни най малко ми пречеше. Обичах спокойствието. Особено когато ходех да търся магически пособия.
Влезнах на пръсти през вратата, за да не рискувам гневът на господин Оливандър. Предишният път допуснах грешката да оставя вратата сама да се затвори, тя се удари силно, поради някакво течение. Господинът вътре разполагаше с цял час да ме унижава, като ми подава пръчки, които очевидно не бяха за мен. Но някак си бях изтърпяла самодоволната му усмивка докато не веднъж косата ми се оцветяваше в червено.
Обстановката си бе същата като преди. Може би бе малко по-светло или само така ми се струваше. Рафтовете отново бяха отрупани с пръчки. Всякакви кутии, размери и изработки. Сигурно бе хубаво да работиш в такъв магазин. Да имаш всичките тези познания са всяка една от тях...
Господин Оливандър се изкашля многозначително зад мен, което ме накара да се стресна и подскоча. Но бях решена, че този път няма да му доставя удоволствието да си играе за моя сметка.
- Добър ден. Тук съм за да ме насочите към една от вашите пръчки! - бях толкова решителна, че направо се учудих от това.
Той се засмя и тръгна към задните рафтове. Не знаех дали нещо в поведението му се е сторило смешно или бе, защото ме позна. Ужас! Не исках така да става. Но нямах друг избор освен да си държа устата затворена, поне докато не ми даде подходящата пръчка.
Тогава вратата се отвори...
Не се бях уговаряла с някой от приятелите си да отидем заедно до "Оливандър", но това ни най малко ми пречеше. Обичах спокойствието. Особено когато ходех да търся магически пособия.
Влезнах на пръсти през вратата, за да не рискувам гневът на господин Оливандър. Предишният път допуснах грешката да оставя вратата сама да се затвори, тя се удари силно, поради някакво течение. Господинът вътре разполагаше с цял час да ме унижава, като ми подава пръчки, които очевидно не бяха за мен. Но някак си бях изтърпяла самодоволната му усмивка докато не веднъж косата ми се оцветяваше в червено.
Обстановката си бе същата като преди. Може би бе малко по-светло или само така ми се струваше. Рафтовете отново бяха отрупани с пръчки. Всякакви кутии, размери и изработки. Сигурно бе хубаво да работиш в такъв магазин. Да имаш всичките тези познания са всяка една от тях...
Господин Оливандър се изкашля многозначително зад мен, което ме накара да се стресна и подскоча. Но бях решена, че този път няма да му доставя удоволствието да си играе за моя сметка.
- Добър ден. Тук съм за да ме насочите към една от вашите пръчки! - бях толкова решителна, че направо се учудих от това.
Той се засмя и тръгна към задните рафтове. Не знаех дали нещо в поведението му се е сторило смешно или бе, защото ме позна. Ужас! Не исках така да става. Но нямах друг избор освен да си държа устата затворена, поне докато не ми даде подходящата пръчка.
Тогава вратата се отвори...
3 Re: "Оливандър" Чет Юли 07, 2011 11:03 am
Katherinna Zechlos
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
/Намесвам ви се малко, колкото да си напиша този пост и се махам./
... Катерина Зеклос. Впечатляваща както винаги, тя изгледа изпод една вежда момичето пред себе си. Спомняше си името й - Вероника А. Не я биваше в помнене на фамилии. С две години по-малка от нея, ако не я лъжеше паметта. Леля Бела й беше говорила за Вероника, преди време. Нещо за това колко позитивно било, че ни подкрепят й хора от различни домове и класи. Катерина не я беше слушала особено внимателно.
Походката й - предизвикателна, "котешка", сякаш дебнеше с кой да се заяде - издаваше, че има някаква важна задача. За същото сочеше и самодоволната усмивка на лицето й.
- Здравей - поздрави кратко тя, като имаше предвид Вероника.
Затърси с поглед господин Оливандър.
- Мосю - каза Катерина със сияйна усмивка.
Усмивката й обикновено сваляше няколко години от видимата й възраст, преобразяваше я в ангелско същество. Катерина не се усмихваше често по този начин. Господин Оливандър вече имаше навика да вижда точно тази усмивка и да чува това "мосю". (Така и не разбра защо Катерина го нарича така - предполагаше, че го прави от някаква своя си подигравка, а не от учтивост.)
- Госпожице Зеклос - кимна й той. - Удоволствие е за мен, че ви виждам. Дъб, 15 сандичметра, сърдечна нишка от дракон, еластична... Да, госпожице Зеклос - продължи той и като че ли се отнесе. - Помня всяка пръчка, която съм продал и всяка е уникална.
- Нямам време за това, мосю - прекъсна го Катерина рязко.
Тя също помнеше първият път когато посети този магазин. Беше средата на август. Дългоочакваният момент настъпи. Най-сетне щеше да се сдобие с пръчката, за която винаги беше мечтала. Вероятно "мосю" беше единственият човек, който някога беше виждал Катерина Алекзандър Зеклос до толкова развълнувана, че да не може да си намери място. Тя пробва общо пет пръчки; първите три имаха за сърцевина косъм от еднорог, четвъртата - перо от феникс. Петата беше нейната собствена.
- Имам писмо за вас.
Чу Оливандър да мърмори нещо под нос - прозвуча й като "поредното ли".
-На ваше място бих си мерила думите, мосю. Поне докато всички карти не се разкрият.
Тя му подаде малкия лист хартия. Оливандър го взе и го скри прилежно, като някакво безценно съкровище.
- До скоро виждане, мосю - Катерина кимна кратко и на Вероника и излезе.
... Катерина Зеклос. Впечатляваща както винаги, тя изгледа изпод една вежда момичето пред себе си. Спомняше си името й - Вероника А. Не я биваше в помнене на фамилии. С две години по-малка от нея, ако не я лъжеше паметта. Леля Бела й беше говорила за Вероника, преди време. Нещо за това колко позитивно било, че ни подкрепят й хора от различни домове и класи. Катерина не я беше слушала особено внимателно.
Походката й - предизвикателна, "котешка", сякаш дебнеше с кой да се заяде - издаваше, че има някаква важна задача. За същото сочеше и самодоволната усмивка на лицето й.
- Здравей - поздрави кратко тя, като имаше предвид Вероника.
Затърси с поглед господин Оливандър.
- Мосю - каза Катерина със сияйна усмивка.
Усмивката й обикновено сваляше няколко години от видимата й възраст, преобразяваше я в ангелско същество. Катерина не се усмихваше често по този начин. Господин Оливандър вече имаше навика да вижда точно тази усмивка и да чува това "мосю". (Така и не разбра защо Катерина го нарича така - предполагаше, че го прави от някаква своя си подигравка, а не от учтивост.)
- Госпожице Зеклос - кимна й той. - Удоволствие е за мен, че ви виждам. Дъб, 15 сандичметра, сърдечна нишка от дракон, еластична... Да, госпожице Зеклос - продължи той и като че ли се отнесе. - Помня всяка пръчка, която съм продал и всяка е уникална.
- Нямам време за това, мосю - прекъсна го Катерина рязко.
Тя също помнеше първият път когато посети този магазин. Беше средата на август. Дългоочакваният момент настъпи. Най-сетне щеше да се сдобие с пръчката, за която винаги беше мечтала. Вероятно "мосю" беше единственият човек, който някога беше виждал Катерина Алекзандър Зеклос до толкова развълнувана, че да не може да си намери място. Тя пробва общо пет пръчки; първите три имаха за сърцевина косъм от еднорог, четвъртата - перо от феникс. Петата беше нейната собствена.
- Имам писмо за вас.
Чу Оливандър да мърмори нещо под нос - прозвуча й като "поредното ли".
-На ваше място бих си мерила думите, мосю. Поне докато всички карти не се разкрият.
Тя му подаде малкия лист хартия. Оливандър го взе и го скри прилежно, като някакво безценно съкровище.
- До скоро виждане, мосю - Катерина кимна кратко и на Вероника и излезе.
Съобщение [Страница 1 от 1]
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|