Индекс
Hogwarts // a bg role play forum
Hogwarts // a bg role play forum
you.
Търсене
Latest topics
Navigation
Affiliates
Из замъка: стълбища, коридори
3 posters
Съобщение [Страница 1 от 1]
1 Из замъка: стълбища, коридори Пон Юли 04, 2011 9:16 am
Katherinna Zechlos
im sorry, i cant hear you over the sound of how beautiful i am..
2 Re: Из замъка: стълбища, коридори Съб Юли 09, 2011 8:17 pm
Моргана Лафайет
Префект на Рейвънклоу
Беше първият учебен ден. Предната вечер Моргана не спа добре, тъй като коремът я боля - явно бе прекалила с вкусните десерти, еклерчета, пастички и торти. Тази история се повтаряше почти всяка година, тъй като вкъщи не ядеше особено много и когато изведнъж погълнеше толкова количество храна, цялата се подуваше. Но не можеше да устои на такива вкусни изкушения.
Момичето вече бе слязло в Голямата зала и се бе наместило до братовчедите си. Странно как и четиримата бяха разпределени в Рейвънклоу, при положение, че Грифиндор им пасваше много повече - особено на момчетата. Постоянно нарушаваха правилата, още от съвсем малки. Леля Милдред им казваше в никакъв случай да не отиват на тавана, защото май се спотайва богърт; и в момента, в който тя ги изпуснеше от око, се втурваха нагоре по стълбите. Но все пак Шапката знаеше по - добре от тях. Явно умът им излизаше на преден план.
Някъде по средата на закуската им раздадоха програмите.
Преди Моргана да успее дори да хвърли поглед на своята, Арчибалд, който се намираше вдясно от нея, почна да се възмущава:
- Йииу, имаме трансфигурация със Слидерин.
Братовчедка му се засмя и на свой ред почна да разглежда разписанието. И тя имаше първи час със Слидерин - пророкуване. Коремът, който й без това я раздираше от болка, се сви на топка. Оскар проточи врат, за да надникне в списъка й и заприлича досущ на лисица.
- Добро начало, братовчедке. Пожелавам ти да ти върви все така по вода!
Моргана се засмя и се престори, че го души. Не й бе приятно, че ще започне годината в компанията на ученици от точно този дом, но като цяло имаше хора, които щяха да го приемат къде-къде по-зле от нея, тъй като за разлика от повечето тя се стараеше да се отнася към Слидеринци добре. Естествено, стига да не се окажеха наистина големи гадняри. Опитваше се да определя човека по характера му, а не по дома, в който се намира. И въпреки това бе в известна степен резервирана. Просто нямаше как иначе.
След като се нахрани, момичето се сбогува с братовчедите си и с голяма мъка се отправи към кабинета по пророкуване, защото се намираше на върха на замъка. По принцип не й бе голям проблем, но точно сега умираше за сън. Моргана стана и в момента, в който излезе от Голямата зала, се сблъска с едно русокосо момиче. Тя се обърна, за да му се извини, но в този миг видя, че носи Слидеринска мантия.
"Перфектно! Не можех да се надявам на по - добро начало!" - помисли си тя и присви устни.
Момичето вече бе слязло в Голямата зала и се бе наместило до братовчедите си. Странно как и четиримата бяха разпределени в Рейвънклоу, при положение, че Грифиндор им пасваше много повече - особено на момчетата. Постоянно нарушаваха правилата, още от съвсем малки. Леля Милдред им казваше в никакъв случай да не отиват на тавана, защото май се спотайва богърт; и в момента, в който тя ги изпуснеше от око, се втурваха нагоре по стълбите. Но все пак Шапката знаеше по - добре от тях. Явно умът им излизаше на преден план.
Някъде по средата на закуската им раздадоха програмите.
Преди Моргана да успее дори да хвърли поглед на своята, Арчибалд, който се намираше вдясно от нея, почна да се възмущава:
- Йииу, имаме трансфигурация със Слидерин.
Братовчедка му се засмя и на свой ред почна да разглежда разписанието. И тя имаше първи час със Слидерин - пророкуване. Коремът, който й без това я раздираше от болка, се сви на топка. Оскар проточи врат, за да надникне в списъка й и заприлича досущ на лисица.
- Добро начало, братовчедке. Пожелавам ти да ти върви все така по вода!
Моргана се засмя и се престори, че го души. Не й бе приятно, че ще започне годината в компанията на ученици от точно този дом, но като цяло имаше хора, които щяха да го приемат къде-къде по-зле от нея, тъй като за разлика от повечето тя се стараеше да се отнася към Слидеринци добре. Естествено, стига да не се окажеха наистина големи гадняри. Опитваше се да определя човека по характера му, а не по дома, в който се намира. И въпреки това бе в известна степен резервирана. Просто нямаше как иначе.
След като се нахрани, момичето се сбогува с братовчедите си и с голяма мъка се отправи към кабинета по пророкуване, защото се намираше на върха на замъка. По принцип не й бе голям проблем, но точно сега умираше за сън. Моргана стана и в момента, в който излезе от Голямата зала, се сблъска с едно русокосо момиче. Тя се обърна, за да му се извини, но в този миг видя, че носи Слидеринска мантия.
"Перфектно! Не можех да се надявам на по - добро начало!" - помисли си тя и присви устни.
Последната промяна е направена от Моргана Лафайет на Съб Юли 09, 2011 9:47 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
3 Re: Из замъка: стълбища, коридори Съб Юли 09, 2011 8:43 pm
Елиша Грейв
Слидерин
Охх, отново първият учебен ден не беше от най-добрите. Разбързани малки дечица, които не знаеха кабинетите си или потъващите стъпала. Беше забавно и трагично едновременно. Елеша закъсняваше както винаги. Този път обаче имаше пророкуване със Рейвънклоу. Не ги познаваше много добре, а и честно казано не искаше. Не й бяха направили нищо децата, ама както всички имаха предрасъдъци за Слидерин. С течение на времето Ели осъзна колко умни и добросърдечни хора има в нейния дом ,макар да са си надянали една лоша маска, точно като нея. Големи актриси и актьори има в този дом. Но може би са прави. Трябва да си такъв какъвто изискват от теб или ще те разкъсат на парченца, още преди да си го осъзнал.
Потънала в мислите си Грейви усети силен удар от към гърба си. Тъкмо се канеше да се развика и видя едно момиче от Рейвънклоу, което я гледаше странно. Сигурно очакваше да се развика всеки момент, но Ели нямаше да го направи. Щеше да докажена всички, че е по-добра от тях.
-Хей, добре ли си - попита Ели подаде ръка на момичето за да се изправи.
Момичето я погледна изненадано, но бързо сеокопити и измрънка нещо от рода на :
-Мм да...мерси
Ли дори не предполагаше колко лоша слава имаше нейният дом. Но тя беше убедена, че вътре в нея се криеше едно лесно ранимо дете, което тя беше готова да извади на повърхността. Или просто така си мислеше.
Потънала в мислите си Грейви усети силен удар от към гърба си. Тъкмо се канеше да се развика и видя едно момиче от Рейвънклоу, което я гледаше странно. Сигурно очакваше да се развика всеки момент, но Ели нямаше да го направи. Щеше да докажена всички, че е по-добра от тях.
-Хей, добре ли си - попита Ели подаде ръка на момичето за да се изправи.
Момичето я погледна изненадано, но бързо сеокопити и измрънка нещо от рода на :
-Мм да...мерси
Ли дори не предполагаше колко лоша слава имаше нейният дом. Но тя беше убедена, че вътре в нея се криеше едно лесно ранимо дете, което тя беше готова да извади на повърхността. Или просто така си мислеше.
Оправих ти грешките в поста. Пише се Рейвънклоу. ~ Катерина
4 Re: Из замъка: стълбища, коридори Съб Юли 09, 2011 9:09 pm
Моргана Лафайет
Префект на Рейвънклоу
Реакцията на момичето определено изненада Моргана. Тя очакваше да й се развика, да изсъска някой-друг злобен коментар, а може би дори и отмъщение - какво по-добро занимание за Слидеринци от това да спретнат номер на някого? Но, противно на очакванията й, русокосата ученичка не се заяде, дори прояви загриженост.
"Дали е истина, или сънувам?" - помисли си Моргана.
Тогава осъзна, че момичето е разбрало какво се върти в главата й. Стана й неудобно и се опита да замаже положението, като каза първото нещо, което й дойде наум.
- Ъмм.. мда.. мерси.
Двете се гледаха известно време без да продумат нищо. Моргана огледа лицето на новата си позната и установи, че има доста красиви черти. Определено беше чаровна. Очите й бяха големи и кръгли, изпъстрени в зеленикаво. "Подхожда й. Някак си.. символично е. Все пак това е цветът на дома й." Скулите, устните, носа й - цялото й лице излъчваше самоувереност и магнетичност. Личеше си, че е човек с характер и определено се запомняше. Освен това изглеждаше интелигентна. "Но нека да не избързвам със заключенията. Може би само ми се струва така, защото се държа учтивно с мен. Кой знае? Възможно е и да се окаже надменна или злобна." Най - сетне Моргана реши да я заговори.
- Е, как се казваш?
- Елиша. Елиша Грейв. А ти?
- Моргана Лафайет. Е, какво ще кажеш да тръгваме?
- А, вярно. - сепна се другото момиче.
Те тръгнаха по стълбището без да разговарят, очевидно все още се чувстваха неловко - обикновено учениците от Слидерин и Рейвънклоу нямат вземане-даване. Край тях мина Почтибезглавия Ник, но не ги поздрави - все пак не бе дух бродник на техниите домове, а на Грифиндор.
- Падаш ли си по пророкуването? - попита Моргана, докато стълбището се отместваше към горния етаж.
"Дали е истина, или сънувам?" - помисли си Моргана.
Тогава осъзна, че момичето е разбрало какво се върти в главата й. Стана й неудобно и се опита да замаже положението, като каза първото нещо, което й дойде наум.
- Ъмм.. мда.. мерси.
Двете се гледаха известно време без да продумат нищо. Моргана огледа лицето на новата си позната и установи, че има доста красиви черти. Определено беше чаровна. Очите й бяха големи и кръгли, изпъстрени в зеленикаво. "Подхожда й. Някак си.. символично е. Все пак това е цветът на дома й." Скулите, устните, носа й - цялото й лице излъчваше самоувереност и магнетичност. Личеше си, че е човек с характер и определено се запомняше. Освен това изглеждаше интелигентна. "Но нека да не избързвам със заключенията. Може би само ми се струва така, защото се държа учтивно с мен. Кой знае? Възможно е и да се окаже надменна или злобна." Най - сетне Моргана реши да я заговори.
- Е, как се казваш?
- Елиша. Елиша Грейв. А ти?
- Моргана Лафайет. Е, какво ще кажеш да тръгваме?
- А, вярно. - сепна се другото момиче.
Те тръгнаха по стълбището без да разговарят, очевидно все още се чувстваха неловко - обикновено учениците от Слидерин и Рейвънклоу нямат вземане-даване. Край тях мина Почтибезглавия Ник, но не ги поздрави - все пак не бе дух бродник на техниите домове, а на Грифиндор.
- Падаш ли си по пророкуването? - попита Моргана, докато стълбището се отместваше към горния етаж.
5 Re: Из замъка: стълбища, коридори Сря Юли 13, 2011 3:17 pm
Елиша Грейв
Слидерин
Момичето изглеждаше симпатично и усмихнато.Преди една седмица нямаше дори да се замисли,а щеше да и прати едно хубаво заклинание.На сега се опитваше да се промени ,и това беше шанса и .Ел се усмихна
- Падаш ли си по пророкуването? - попита Моргана
-Не толкова много. За мен е много голяма измислицаа с която хората гледат да спечелят малко пари. Не вярвам ,че хората могат да казват бъдещето , защото то често се изменя тъй като много често и ние променяме избора си.-Елиша се разприказва без да знае дали говори простотии.Момичето я изгледа странно но след малко се усмихна.Какво ли мислеше зе това което Ели каза?Не ,че беше нещо особено , но все пак това си е лично мнение.
Докато Елси чакаше реакция стълбите започнаха да се извиват и както винаги невнимателната слидеринка се спъна и кракът и потъна във изчезващото стъпало.Напуши я смях и се засмя.Толкова беше непохватна колкото и на 11 години.Не се беше променила доста. Дори сама не си вярваше. Дочу и смеха на Моргана. Очите на момичето се насълзиха и тя най-накрая каза презсмях :
-Малко помощ ?
След като си измъкна кракът Ли отбележи :
-Този час май ще го пропуснем , а ?
Двете още се заливаха от смях. Беше забавно.От доста дълго време не се беше смяла а оттов олеква.
- Падаш ли си по пророкуването? - попита Моргана
-Не толкова много. За мен е много голяма измислицаа с която хората гледат да спечелят малко пари. Не вярвам ,че хората могат да казват бъдещето , защото то често се изменя тъй като много често и ние променяме избора си.-Елиша се разприказва без да знае дали говори простотии.Момичето я изгледа странно но след малко се усмихна.Какво ли мислеше зе това което Ели каза?Не ,че беше нещо особено , но все пак това си е лично мнение.
Докато Елси чакаше реакция стълбите започнаха да се извиват и както винаги невнимателната слидеринка се спъна и кракът и потъна във изчезващото стъпало.Напуши я смях и се засмя.Толкова беше непохватна колкото и на 11 години.Не се беше променила доста. Дори сама не си вярваше. Дочу и смеха на Моргана. Очите на момичето се насълзиха и тя най-накрая каза презсмях :
-Малко помощ ?
След като си измъкна кракът Ли отбележи :
-Този час май ще го пропуснем , а ?
Двете още се заливаха от смях. Беше забавно.От доста дълго време не се беше смяла а оттов олеква.
6 Re: Из замъка: стълбища, коридори Сря Юли 13, 2011 11:10 pm
Моргана Лафайет
Префект на Рейвънклоу
- И без това няма да научим кой знае колко - отвърна й през смях Моргана - Най-много да разберем някой-друг изобретателен начин да умрем.
Елиша се изкикоти дяволито, след което дорпя дланите до очите си в имитация на очилата на професор Трелони и преправи гласа си:
- Виждааам.. нещоо.. злощастноо!! То ще се случи... по пълнолуниее..
Двете момичета избухнаха в истеричен смях, който отекна оглушително по цялото стълбище. Един портрет от стените започна да им се кара, настоявайки да запазят благоприличие.
- Е, къде да идем? - попита Елиша след малко, цялата грееща от радост. "Странно ми е да видя толкова весела ученичка от Слидерин." - помисли си Моргана, след което почна да умува за някое по-интересно местенце.
- Сетих се! - отвърна след малко тя и посочи въодушевено един от коридорите - Кабинетът на Филч е там долу. Нека да идем да преровим нещата му, може да намерим нещо интересно!
Елиша веднага се съгласи.
Ако не друго, Слидеринците винаги бяха готови да се впуснат в подобни безумни начинания.
Двете момичета тръгнаха надолу по коридора, като едвам сдържаха смеховете си. Стараеха се да не поглеждат една към друга, защото това автоматично означаваше да изгубят и малкото контрол, който имаха над гласните си струни. В сърцата им се бе надигнало напрягащото и същевременно вълнуващо чувство, което винаги съпровожда онези, които знаят, че вършат нещо нередно. То сковава от ужас страхливците и ги кара да побегнат обратно, но за смелите и безразсъдните дейтства като допълнителен стимул да продължат напред.
Двете момичета най-сетне стигнаха до кабинета на Филч. Моргана започна да действа съвсем спокойно, без да се колебае - имаше опит в промъкванията и много добре знаеше какво да прави. Първо допря ухо до вратата и напрегна слуха си максимално, за да успее да долови дори най-тихия звук; след като не можа да чуе нищо, погледна през ключалката и започна внимателно да оглежда стаята. Беше празна.
- Няма никой. - прошепна тя на Елиша и след като за всеки случай провери дали Филч се задава от някой край на коридора, бавно натисна дръжката, така че да не изскърца.
Беше отключено.
Двете се спогледоха победоносно и се промъкнаха тихомълком в кабинета.
Беше тясно помещение, цялото препълнено с папки, листове и всякакви книжа, натъпкани до пръсване в стари износени лавици. На една от стените бяха закачени вериги, които очевидно някога бяха служили за наказване на учениците, но вече - определено излезли от употреба. Явно Филч все още таеше надежда отново да ги подържи в ръцете си. "Леле. Доста ни е набрал." - помисли си Моргана, докато оглеждаше страховитите железа на чистача.
- Нека да разгледаме там - прошепна й Елиша и посочи един разнебитен шкаф с метална дръжка. - Чудя се какво ли има?
Момичетата го отвориха и се спогледаха триумфално. Имаше какво ли не - летящи ченета, избухващи карти, множество от експериментите на братята Уизли - все неща, които никак не бяха за изхвърляне.
- Давай, да ги взимаме! - извика въодушевено Моргана, забравяйки, че трябва да пази тишина.
Двете почнаха да грабят с пълни шепи и да тикат в джобовете на мантиите си всичко, което им попаднеше в ръцете. Да, но след малко Моргана в бързането си изпусна един от конфискуваните предмети на пода; за нещастие не се отърваха без последствие - нещото (така и не разбраха какво е) изгърмя проглушително и почна да се стрелка светкавично из цялата стая. Разлетяха се листове, по пода нападаха папки и списъци.
- Леле майко! - извика Елиша и очите й се разшириха ужасено - Какво да правим?
В този миг от коридора се разнесоха два познати гласове - дрезгав крясък и пронизително мяукане.
Филч и госпожа Норис приближаваха.
пс. - човек, направо сега завърши РП-то, да може да попишеш и с някой друг, че по ъъ стечение на обстоятелствата се случи така, че пиша с двама човека, което никак не е честно
а и гледам, че Джеръми Бенет си търси другарче за РП. Д:
Елиша се изкикоти дяволито, след което дорпя дланите до очите си в имитация на очилата на професор Трелони и преправи гласа си:
- Виждааам.. нещоо.. злощастноо!! То ще се случи... по пълнолуниее..
Двете момичета избухнаха в истеричен смях, който отекна оглушително по цялото стълбище. Един портрет от стените започна да им се кара, настоявайки да запазят благоприличие.
- Е, къде да идем? - попита Елиша след малко, цялата грееща от радост. "Странно ми е да видя толкова весела ученичка от Слидерин." - помисли си Моргана, след което почна да умува за някое по-интересно местенце.
- Сетих се! - отвърна след малко тя и посочи въодушевено един от коридорите - Кабинетът на Филч е там долу. Нека да идем да преровим нещата му, може да намерим нещо интересно!
Елиша веднага се съгласи.
Ако не друго, Слидеринците винаги бяха готови да се впуснат в подобни безумни начинания.
Двете момичета тръгнаха надолу по коридора, като едвам сдържаха смеховете си. Стараеха се да не поглеждат една към друга, защото това автоматично означаваше да изгубят и малкото контрол, който имаха над гласните си струни. В сърцата им се бе надигнало напрягащото и същевременно вълнуващо чувство, което винаги съпровожда онези, които знаят, че вършат нещо нередно. То сковава от ужас страхливците и ги кара да побегнат обратно, но за смелите и безразсъдните дейтства като допълнителен стимул да продължат напред.
Двете момичета най-сетне стигнаха до кабинета на Филч. Моргана започна да действа съвсем спокойно, без да се колебае - имаше опит в промъкванията и много добре знаеше какво да прави. Първо допря ухо до вратата и напрегна слуха си максимално, за да успее да долови дори най-тихия звук; след като не можа да чуе нищо, погледна през ключалката и започна внимателно да оглежда стаята. Беше празна.
- Няма никой. - прошепна тя на Елиша и след като за всеки случай провери дали Филч се задава от някой край на коридора, бавно натисна дръжката, така че да не изскърца.
Беше отключено.
Двете се спогледоха победоносно и се промъкнаха тихомълком в кабинета.
Беше тясно помещение, цялото препълнено с папки, листове и всякакви книжа, натъпкани до пръсване в стари износени лавици. На една от стените бяха закачени вериги, които очевидно някога бяха служили за наказване на учениците, но вече - определено излезли от употреба. Явно Филч все още таеше надежда отново да ги подържи в ръцете си. "Леле. Доста ни е набрал." - помисли си Моргана, докато оглеждаше страховитите железа на чистача.
- Нека да разгледаме там - прошепна й Елиша и посочи един разнебитен шкаф с метална дръжка. - Чудя се какво ли има?
Момичетата го отвориха и се спогледаха триумфално. Имаше какво ли не - летящи ченета, избухващи карти, множество от експериментите на братята Уизли - все неща, които никак не бяха за изхвърляне.
- Давай, да ги взимаме! - извика въодушевено Моргана, забравяйки, че трябва да пази тишина.
Двете почнаха да грабят с пълни шепи и да тикат в джобовете на мантиите си всичко, което им попаднеше в ръцете. Да, но след малко Моргана в бързането си изпусна един от конфискуваните предмети на пода; за нещастие не се отърваха без последствие - нещото (така и не разбраха какво е) изгърмя проглушително и почна да се стрелка светкавично из цялата стая. Разлетяха се листове, по пода нападаха папки и списъци.
- Леле майко! - извика Елиша и очите й се разшириха ужасено - Какво да правим?
В този миг от коридора се разнесоха два познати гласове - дрезгав крясък и пронизително мяукане.
Филч и госпожа Норис приближаваха.
пс. - човек, направо сега завърши РП-то, да може да попишеш и с някой друг, че по ъъ стечение на обстоятелствата се случи така, че пиша с двама човека, което никак не е честно
а и гледам, че Джеръми Бенет си търси другарче за РП. Д:7 Re: Из замъка: стълбища, коридори Чет Юли 14, 2011 9:58 am
Елиша Грейв
Слидерин
Двете се кикотеха и не преставаха.Отвърнаха погледи една отдруга , но това не им попречи.Дойде и щурата идея да отидат да тършуват и кабинета н досадния Филч.Точно от това се нуждаеше Ели , сега.Тя се ухили и каза :
-Да вървим дивачке.
За пръв път виждаше толкова лудо момиче от Рейвънкуол.Но пък беше забавно.Без да се замислят и за секунда започнаха да крачат бавно и се услушваха да не би да чуят мяукащата котка която да доведе Филч и още от първия ден да попаднт в неприятности.
Влязоха тайно в кабинета и видяха цяла кутия с невероятни нещица.Започнаха да грабят лакомо ,без да ги засяга ,че много викат.Пъхаха пиратки и всякакви глупости във джобовете си
Чуха Филч.
-Опа , загазихме.Да тичаме-извика Ел
Двете се смееха и тичха ,докато не се умориха и не спряха да си починат.След малко почвше следващия час и Ели решида се сбогуват да сега.
-Аз ,трябва да отивам в час , но ще се видим нали ?-попита още през смвях Ел
-Естествено-ухили се и Моргана
Двете се сбогуваха и Грейви се запъти към Общата стая
-Да вървим дивачке.
За пръв път виждаше толкова лудо момиче от Рейвънкуол.Но пък беше забавно.Без да се замислят и за секунда започнаха да крачат бавно и се услушваха да не би да чуят мяукащата котка която да доведе Филч и още от първия ден да попаднт в неприятности.
Влязоха тайно в кабинета и видяха цяла кутия с невероятни нещица.Започнаха да грабят лакомо ,без да ги засяга ,че много викат.Пъхаха пиратки и всякакви глупости във джобовете си
Чуха Филч.
-Опа , загазихме.Да тичаме-извика Ел
Двете се смееха и тичха ,докато не се умориха и не спряха да си починат.След малко почвше следващия час и Ели решида се сбогуват да сега.
-Аз ,трябва да отивам в час , но ще се видим нали ?-попита още през смвях Ел
-Естествено-ухили се и Моргана
Двете се сбогуваха и Грейви се запъти към Общата стая
Съобщение [Страница 1 от 1]
Hogwarts // a bg role play forum » Училище за магия и вълшебство "Хогуортс" » Из замъка » Из замъка: стълбища, коридори
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|