- Кротувай де!
Моргана перна совата по главата и разтърка ръката си. Птицата изгука обидено и се обърна настрани.
- Добре, де, извинявай! Но и ти не трябваше да ме хапеш. - опита се да смекчи тона си момичето - Знам, че си уморена, но се налага да занесеш писмото.
Совата се престори, че не чува нищо и продължи да стои с гръб към нея. Моргана завъртя отчаяно очи.
- Така да бъде! Ще се справя и без теб. Сигурна съм, че онази улулица, ей там, виждаш ли я?, - тя посочи към първата, която попадна пред очите й - ще ми свърши добра работа!
Това бе стар номер с доказан ефект. Елвира светкавично се обърна и, сякаш нищо не се бе случило, подаде с готовност крачето си. Такава бе природата им - никога не предостъпваха задачите си; за тях най-обидното и накърняващо честта нещо бе стопаните им да използват услугите на друга сова. Птицата изцърка нетърпеливо и наклони глава настрани, сякаш искаше да каже: "Хайде, какво чакаш, излитам веднага!"
Но преди Моргана да успее да завърже листчето, старата дървена врата се отвори с пронизително скърцане. Ученичката погледна с любопитство към нея и видя да влиза едно червенокосо момиче, облечено в Хафълпафска мантия. Очевидно то не очакваше да има някой в соварника, защото в първия момент се стресна, след което се усмихна смутено и се запъти към совата си.
-
Първата седмица от училището, както винаги, бе изключително натоварваща и стресираща за хората, които не бяха свикнали на здраво учене. Всяко междучасие по коридорите на Хогуортс се виждаха тичащи първокурсници с бледи личица, които очевидно се бяха изплашили до смърт от факта, че се бяха загубили. Когато можех, помагах, като си спомнях, че и аз бях така в началото.
Още преди да замина, баща ми изрично ми каза често да му пращам по някоя друга сова с новости от училище. Първата седмица съвсем бях забравила, затова седнах и написах едно дълго и описателно писмо, като извинение. След като най-накрая бях приключила с домашното си по Трансфигурация, което ми отне почти три часа, вече облекчена тръгнах към соварника. Взех от нощното си шкафче две бисквитки, които да дам на Емелин, моята сова. Оперението й бе изключително красиво и имаше светлокафяви и бели ленти по перата си. Купих я преди да дойда тук да уча и досега тя ми е служила изключително вярно.
Все още по коридорите на училището нямаше много ученици, защото повече още учеха, затова по пътя си срещнах само няколко човека. Соварника не беше много далеч от нашата обща стая, затова бързо стигнах до него. Бутнах вратата, която буквално раздра тишината с пронизителното си скърцане. Аз надникнах внимателно и както очаквах, вътре имаше някой. Беше момиче от Рейвънклоу. Не се бяхме запознавали лично, но я бях виждала по коридорите на училището, а даже, струва ми се, имахме и часове заедно миналата година.
Усмихнах й се леко, а след това продължих към Емелин. Тя кротко спеше с главичка под крилото си, но когато прокарах пръста си по врата й, тя се разбуди. Разбра веднага, че има да върши работа, затова бързо влезе във форма. Подадох й двете бисквитки и докато я чаках да ги изяде, установих, че може би не е възпитано да игнорирам рейвънклоуката така. Затова се обърнах и отново й се усмихнах.
- Здравей! - поздравих я учтиво.
-
- Здравей. - поздрави я на свой ред Моргана и се премести така, че да успее да я вижда без да обръща непрестанно глава - Как се казваш?
- Александра Спенсър. - отвърна й третокурсничката и същевременно изтупа трохите от дланта си (совата й се бе нахранила и сега почистваше с клюн перата си) - Ами ти?
- Просто Моргана - сви рамене момичето;
Двете се умълчаха. Александра си затананика полугласно някаква мелодия и заклати крака в такт с ритъма. Моргана не я виждаше, тъй като погледът й бе прикован към крачето на совата, но въпреки това долавяше как обувките й тихичко почукват по каменните стени на соварника. Когато най-накрая бе готова със завързването, погали Елвира нежно по главата и й каза:
- Ако не иска да ми изпрати ... ъъ.. - тя се обърна към съкурсничката си и предвиди, че е по-благоразумно да си замълчи - ..нещата, които съм посочила, го накълви хубаво. Но не си тръгвай с празни ръце!.. Така де, образно казано.
Моргана зърна с периферното си зрение любопитната физиономия, която се бе изписала на лицето на Александра, затова реши да отклони мислите й от неудобната тема;
- Познаваш ли Елизабет Лойд? - попита я и отиде да седне при нея.
Александра я погледна изненадано.
- Да, тя ми е приятелка. Откъде я познаваш?
- Миналата година ми помогна. Аз.. е, ами - Моргана се наруга мислено наум. От трън, та на глог. Тази случка бе още по-забранена за разказване - заедно с братовчедите си се бе промъкнала в кабинета на Снейп (искаха да вземат част от съставките на личните му запаси, за да забъркат гърмяща отвара), но за нещастие се натъкнаха на една доста неприятна гадина охранител; и ако съдбата не бе така благосклонна да прати Лиза край кабинета точно в този момент, щяха да си имат големи неприятности. - Извърши ми услуга, това е. Още имам да й я връщам.
- Разбирам.. - отговори Александра - Такава си е. Има добро сърце.
Моргана отвори уста, но преди да успее да се изкаже, нещо отвлече вниманието й, и я затвори. Тя примижа с очи, след което стана и почна да пристъпва бавно към ъгъла на соварника.
- Какво има? - намръщи се новата й позната и се опита да проследи погледа й.
Тогава и тя го забеляза.
Затрупан от прах и пера, на пода лежеше някакъв предмет. Не можеше да види какво е - единственото, което успяваше да разбере за него от положението, на което се намираше, бе, че излъчва слабо червено сияние.
Моргана, която междувременно бе стигнала до него и вече се бе навела, за да го вдигне, ахна.
- Какво е? - попита Александра и веднага дотича до нея.
- Ами... ето, виж. - Моргана й го подаде и съкурсничката й го взе в ръка.
Предметът представляваше нещо като монета - или поне формата му бе плоска и кръгла като галеон. Тялото му це прорязано от назъбени ивици, които се спускаха като лъчи към центъра и се съединяваха в една искряща в алено звезда - явно бяха забелязали именно нейното сияние. Вътре в нея като че ли нещо клокочеше. Момичето я доближи до ухото си и долови тих звук. Наподобяваше бълбукане на отвара.
- Какво ли е? - попита Моргана, чието любопитство почваше да нараства все повече и повече. Тя наведе глава близо до предмета, за да го разгледа по-добре, и го побутна с показалец.
В същия миг се чу свистене и от петте лъчи на звездата се изстреляха струи червеникав прах. Стреснати, двете момичета изпищяха и се дръпнаха назад като опарени. Монетата падна на земята и се претъркули по каменния под.
- Леле - каза Моргана и си плю в пазвата - Как само ме стресна!
- Я виж тук - отвърна и Александра и посочи към стената.
Точно в центъра й се бе появило едно малко кръгче.
- Мислиш ли, че... - попита Моргана и в очите й пламнаха искри. Тя грабна монетата и преди съкурсничката й да успее да възрази, я сложи във вдлъбнатинката.
Пасна идеално.
Първоначално не се случи нищо. Моргана въздъхна и се нацупи. Надяваше се на по-интересен развой.
- Жалко. - каза тя и тръгна да се обръща.
- Почакай - хвана я за рамото Александра и посочи към стената.
Там почваше да се образува нещо.
Врата.
Според Катерина високите токчета не бяха позволени в "Хогуортс". За сметка на това обаче до сега на никой не му беше направило впечатление, тъй че тя смяташе да си раознообрази малко и да се облича както й падне - най-вече със стил. Трудно беше да си стилен с глупавите униформени поли и ризите с високи яки. Поради тази причина в момента се изкачваше бързо по стълбите към соварника на дванайсет сантиметрови токчета. Имаше известна опасност да се спъне, тъй като стъпалата бяха (пфу!) доста стръмни.
Нямаше работа в соварника. Или поне никой не би очаквал да има. Така че това се оказваше най-удобното място за тайни съобщения и срещи. Трябваше да бъде изключително предпазлива - особено сега, когато всичко беше заложено на карта.
Почти беше стигнала, когато над нея се чуха гласове.
- Жалко - каза един женски глас.
- Почакай - отвърна друго момиче, този път малко по-високо.
Катерина се приближи максимално близо. Токчетата щяха да я издадът, тракането им отекваше в празния коридор. "Глупачка", помисли си, "Суетата е убила немалко хора преди теб". Бавно развърза каишките около стъпалата си. Постави обувките на стъпалата и се приближи напред към вратата. Надникна.
Разпозна и двете момичета. Александра Спенсър и Моргана Лафайет - първата третокурсничка от Хафълпаф (а несъмнено притежава качества, мислеше си Катерина, които дори и в Слидерин биха били оценени), а другата - хитрата префектка на Рейвънклоу.
"Пфу", помисли си, "Със сигурност тези двете няма да ме убият". Александра беше хубаво момиче, червенокосо и определено хващаше окото; но Катерина също беше красива и чуждата красота не я впечатляваше много. Моргана от друга страна пък... Типично азиатски черти. Моргана беше осиновена и се беше издигнала много, наистина много в йерархията на "Хогуортс". Префект, също като нея - Катерина още не можеше да го повярва, но със съществената разлика, че Моргана полагаше много повече усилия.
Бяха се срещали безброй пъти, още от първи курс насам. Моргана, макар и доста мила към останалите, беше способна да се пали и да гори дълго.
- Я виж ти - каза Катерина.
Моргана буквално подскочи, докато Александра явно прояви повече благоразумие.
- На някой нервичките май са му опънати до крайност, а?
- Катерина - измърмори Моргана с тон, който ясно подсказваше, че не й е до подобни разговори в момента. - Какво търсиш тук?
- Пращам писмо, разбира се - за доказателство тя измъкна пакета от джоба си. - По-добрият въпрос е, какво търси една префектка заедно с друга ученичка пред тайния проход в соварника? Който, ако не знаеш, води извън замъка.
Катерина откри този проход когато беше едва на 12 и оттогава го използваше често. За сметка на това Моргана явно не знаеше нищо за него.
"Тактическа грешка", помисли си Катерина, но вече беше твърде късно "Изобщо не трябваше да й казвам какво знам".
Не Моргана, а Александра зададе въпроса:
- Какво имаш предвид?
- Имам предвид - поясни Ина, - че вие двете здравата сте я загазили.
Моргана обаче неслучайно бе разпределена точно в Рейвънклоу. Малките детайли не й убягваха, затова "тактическите грешки" за опоненти като нея бяха повече от недопустими (а и толкова пъти се бе забърквала в разни каши, коя от коя по-отвратителна, че заплахата "здравата сте я загазили" изобщо не можеше да я впечатли).
- Значи това е таен проход, така ли? - отвърна й със самодоволна усмивка азиатката - Интересно, а ти откъде знаеш?
Катерина я погледна така, сякаш искаше да й запрати смъртоносното проклятие.
- Не ти влиза в работата! - изсъска Слидеринката и оголи белите си като слонова кост зъби, заприличвайки досущ на разгневена кобра.
- Напротив - възрази й ехидно Моргана - Щом знаеш, че тук има таен проход, и дори - тя изви подигравателно крайчеца на устната си - си наясно, че води извън училището, тогава... - лицето й засия победоносно - Ти си тази, която здравата го е загазила...
Александра очевидно се бе притеснила ужасно много (учениците от Хафълпаф са известни с благоприличието си; едва ли в историята е имало повече от десетина, които да са нарушили някое-друго правило, при това - от най-безобидните). Бе така притихнала и изглеждаше толкова снишена, сякаш всеки миг щеше да загуби очертанията си и да се изпари. Щом усети как нещата изведнъж се преобърнаха в тяхна полза, като че придоби малко повече увереност.
Лицето на Катерина бе застинало като камък. Изражението й бе толкова студено, че Моргана имаше чувството, че ако го докосне, ръката й ще залепне и ще се превърне в част от ледената камара.
- Да, обаче - изцеди през зъби Катерина - вие сте заловени на местопрестъплението, а не аз!
- О, значи признаваш, че си използвала прохода? Редовно, при това, а? - светкавично я контраатакува петокурсничката от Рейвунклоу и повдигна вежда.
Катерина почна да трепери от яд.
- Достатъчно! - изкрещя тя яростно и извади от джоба на мантията си магьосническата пръчка, която бясно изсвистя и избълва сноп зелени искри.
По дяволите, колко я мразеше! Правеше се на важна, така ли? С нейните противни игрички на думи и отвратително остроумничене! Как щеше да изличи самодоволната усмивка от лицето й! Щеше да я изтръгне ... с нокти, ако трябва!
Щеше да й даде да разбере...
Не беше нито по-умна, нито по-веща в магиите, изобщо - коя беше тя, мътните я взели? Някакво си подхвърлено сираче, израстнало сред противните мъгъли! Точно така - една мъгълка, това беше тя. Нахална при това!
"Никой," - помисли си бясно Катерина - "Никой, повтарям, НИКОЙ не може да ми се бърка в нещата!"
Магии. Откакто се помнеше това беше единственото нещо, което владееше така добре. Изпипваше всяка една до съвършенство и всяко нейно заклинание беше перфектно - от произношението до извивката на китката й.
Моргана беше успяла да я вбеси лесно - навярно се държеше на изопнатите й нерви напоследък, какво ли не й се беше струпало. Разбира се, да я нападне нямаше да е разумен ход... Но това беше една от причините да е в Слидерин - опреше ли ножа до кокала, Катерина умееше да е учудващо безрасъдна. Затова сега се зае да разсейва Моргана, за да не види момичето, че посяга към джоба си.
- И така, колко ли точки да отнема от Хафълпаф? - зачуди се тя на висок глас. - А е още началото на учебната година... Много ли ще ви липсват, не зная, стотина?
- Нямаш право - възрази Моргана, преди Александра да е успяла да каже каквото и да е било. Точно това очакваше и Катерина - да се намеси, за да защити невинните.
- Всъщност, имам право. Аз съм префект - както и ти, междо другото, не че има особено значение... - тя завъртя очи. - След като раздават титли на такива като мен.
- И какви по-точно като мен?
"Май запалих фитила", помисли си Катерина.
- Нужно ли е да бъда груба? - отговори тя с престорена загриженост. - Всички много добре знаем, че нямаш истински родители.
Лицето на Моргана цялото позеленя, но тя някак си се сдържа да не свърши някоя глупост. Само това си повтаряше: запази самообладание, тя само си говори, за да се измъкне. Този миг на разсейване обаче беше достатъчен за Катерина. С ловко движение тя извади пръчката от джоба си и прошепна:
- Конфундус!
Без дори да подозира, че коварната Слидеринка й е запратила заклинание, Моргана се почувства така, сякаш някой я е ударил с чук по главата. Загуби ориентация и почна да й се вие свят - до такава степен, че й се стори, че подът отива на мястото на тавана и стените разменят местата си. Тя почна да се клати в опит да запази равновесие и усети как почва да й се повдига - нещо като морската болест, обаче на земята. На практика беше почти същото, защото чувстваше повърхността под краката си точно като бушуващи вълни в океанa. След около десетина секунди, които й се сториха като цял век, ефектът от магията отмина. Момичето се задъха и разтреперано се облегна на стената.
- Така значи, а? Атакуваш подло?
- Твой си е проблемът, че не можеш да виждаш. - изсмя се превзето Катерина - Ако искаш да знаеш, в истинска битка никой няма да благоволи да чака Ваше Височество да се подготви. Реагираш бързо. Чувала ли си за нещо като светкавична самоотбрана?
- И това ми било префект - възмути се Александра тихичко, но това не убягна от ушите на Катерина, която веднага я сряза:
- Май някой се страхува да използва магическата пръчка, а?
- Достатъчно! - Нервите на Моргана бяха опънати до скъсване - Риктусемпра!
Катерина обаче беше ловка. Тя се завъртя пъргаво настрани и магията се удари в стената на соварника. Птиците, които се бяха излегнали там, изцвърчаха уплашено и се разлетяха.
- Фурнукулус! - контраатакува Слидеринката, но преди да уцели Моргана, Александра я бутна настрани и двете се строполиха една връз друга на пода.
Азиатката не успя да благодари на приятелката си, защото нямаше време за приказки. Всеки миг беше ценен. Бяха на земята, а това определено ги правеше лесна мишена. Секунда след като бяха паднали, тя се обърна и извика:
- Експелиармус!
Катерина обаче отново реагира безгрешно и блокира обезоръжаващата магия с едно най-обикновено "Протего".
- Колко срамно... - започна да им се подиграва тя с бавен, протяжен глас - Две сте и дори така не можете да ме победите.
Това очевидно засрами Моргана, която никак не обичаше да губи надмощие; мразеше да бъде слабата. А и битката наистина бе нечестна. Следователно - ужасно унизителна.
На всичкото отгоре Катерина наистина се справяше по-добре от тях, макар да имаха числено превъзходство.
- Добре тогава! - съвсем неочаквано се обади Александра, стана и насочи пръчката си срещу Катерина - Извикай някой твой приятел и нека видим кой ще победи!
Моргана не можеше да повярва, че чува нещо подобно от устата на някой от Хафълпаф. Пък и Александра изглеждаше толкова мила и тиха. Кротка, спокойна... а сега се бе преобразила до неузнаваемост.
"Вярно е." - помисли си азиатката - "Тихите води са най-дълбоки."
- Приятел ли? - Катерина се изсмя отново, този път по-високо. В гласът й нямаше й следа от щастие. - Ето един урок от мен, малката: не можеш да се довериш на никого. А да имаш приятел, означава да дадеш сърцето си даром и да не искаш нищо в замяна.
Моргана я погледна странно, някак разбиращо. Можеше да разбере прекрасно думите й, последната част. Не беше съгласна с нея, но я разбираше - донякъде.
- Е, смятате ли да се биете с мен или ще изприпката в жалките си домове? Както би направил всеки празноглав страхливец?
Нито едната, нито другата й отговори. В очите им се четеше омраза... Но и известна доза страх, готова да задоволи неизмеримото его на Катерина. Тя се подсмихна ехидно.
- Експелиармус!
- Лумос Солем! - извика в отговор Моргана.
- Не е нужно да викаш - отбеляза Катерина, след като се сниши, за да избегне лъча, изригнал от пръчката на Моргана. - Дори е напълно излишно. Всъщност, на мен ми е все тая, ако искаш, викай си.
- Какъв ти е проблема, Катерина? - попита я ядосано Моргана. Дишаше по-тежко от обикновено, от нервите.
- Моят проблем? Абсолютно никакъв. - отбеляза тя. - Просто обичам да се държа зле с раята. Защото, както и да го погледнеш, аз съм от управляващата класа.
Тя като че ли се позамисли. Изчакваше ход от Моргана или Александра, но нито една от тях не помръдваше.
- Муфлиато! - каза тя рязко към Александра.
Сега тя не можеше да ги слуша - толкова по-добре, един свидетел в по-малко на страната на Моргана.
Моргана на свой ред я погледна объркано, като че ли не схвана веднага логиката на това действие.
- Какво искаш?
- Да се дръпнеш и да излезеш от тук. Веднага.
В тона на Катерина се четеше царственост. "Тя наистина се мисли за кралица", каза си Моргана, "Само че и на кралиците им идва време да слезнат от трона."
- Ако си мислиш, че ще се помръдна оттук, дълбоко се лъжеш. - възрази гордо Моргана.
Катерина въздъхна раздразнено. Колко още щяха да й се пречкат? Вече бяха пропиляли толкова много от времето й, а тя определено бързаше. Трябваше да се махнат на секундата. Иначе как да мине през тайния проход?
- Добре, тогава ще те разкарам насила! - Слидеринката и Моргана се озоваха лице в лице, злобно впили погледите си една в друга.
- Експелиармус!
Тогава Ина усети как нещо блъска ръката й. В следващия миг почувства празно пространство между пръстите си и когато се огледа, видя пръчката си да лежи в края на соварника. Може би "Муфлиато" бе попречило на Александра да чува разговора им, но това не означаваше, че не може да прави магии.
Слидеринката стисна зъби толкова силно, че чак изскърцаха. Не можеше да повярва, че бе допуснала да бъде обезоръжена.
Добре, трябваше да действа бързо.
Тя се обърна към Моргана и изтръгна пръчката от ръцете й. Не се оказа особено трудно - схватката на азиатката бе калпава.
- Вцепени се! - изрече тя с тих, но настойчив глас.
Лицето на петокурсничката доби синкав цвят, нещо средно между този на каменните гаргойли по коридорите на училището и прозрачно сивото на духовете-бродници. Мускулите й се стегнаха, ръцете й застинаха в позата, в която бе посрещнала заклинанието, и в следващия миг се строполи на земята.
Виждайки как приятелката й се понася към земята, Александра се разтрепери. Тази Катерина определено бе от най-лошите Слидеринци. Надменна, злобна и коварна. Освен това бе две години по-голяма от нея и очевидно - добра ученичка!
- Агуаменти! - от пръчката на Слидеринката се изстреля бясна струя вода, която се блъсна право в главата на Александра и направи цялата й коса вир-вода.
Катерина огледа свършената работа със задоволство.
- Мисля, че сега е момента да се оттеглите с достойнство - каза тя в заключение.
Александра я послуша веднага - момичето определено беше умно. За сметка на това Моргана се заседя малко повече. "Като че ли се опитва да ме убие, но само с поглед", помисли си Катерина с известна ирония. Това момиче не само я дразнеше, а и се беше усмелило да отвърне на нападението й.
- И ти ли искаш душ? Честно казано, от полза ще ти е - подразни я Катерина.
Моргана обаче не й отговори. Като се вгледа по-внимателно Ина забеляза нещо в погледа й, което я притесни - задоволство. През ума й пробяга единствената възможна причина - и, Господи!, дано да грешеше. Бегла усмивка.
- Пак ще се видим някой път, Катерина - подхвърли Моргана, когато най-сетне се обърна, за да си върви.
Ина застина на едно място като омагьосана. Беше почти убедена, че Моргана ще остане, ще се заяде или ще я нападне. Да напусне "полесражението" за нея беше непривично. Трябваше да се възползва от появилата се възможност, въпреки всичко. Огледа се внимателно и открехна вратата, която издаде особен скърцащ звук. "Днес всичко ти се струва прекалено страшно и зловещо". Премина и затвори зад гърба си, запечатвайки прохода.
~~
Двайсет минути по-късно работата беше свършила. По-прашна от обикновено, Катерина Зеклос, ледената кралица или както там още я наричаха зад гърба й, се измъкна от прохода. Планът щеше да проработи и това беше най-важното. Веднъж завинаги щеше да се обвърже с Черния лорд. И после нищо нямаше да е същото.
Докато слизаше по стълбите беше толкова разсеяна, че не чу тихите стъпки в соварника. Там едно красиво азиатско момиче излизаше от прикритието си. Униформата му беше чиста, в синьо, а на гърдите му висеше лъскава значка с едно голямо "П" на нея.
Индекс
